Министърът на електронното управление Божидар Божанов публикува изключително важна и много интересна информация, свързана с държавните плащания към фирми, лица и медии от много години назад. Това дава възможност да се проследят как транзакциите се насочват към определени компания, когато дадена партия е на власт. Може да се види и кои медии как са „блажили“ и защо после са благоразположени към дадени управляващи.
ЕТО КАКВО ОБЯВИ МИНИСТЪР БОЖАНОВ:
Преди няколко седмици Министерският съвет прие решение, с което възложи на министъра на финансите и министъра на електронното управление да публикуват индивидуалните транзакции от системата за бюджетни разплащания (СЕБРА) от 2006 г. досега. Предложението беше съвместно внесено от мен и министъра на финансите.
От тази седмица данните вече са качени на портала за отворени данни. 900 MB файл с данни всяко едно плащане (над 5000 лв) за всички разходи, с изключение на заплати и осигуровки. Очакваме в следващите седмици институциите в сектор „сигурност“ да дадат съгласие за публикуване и на техните данни.
От това може да се види на кого е плащала държавата най-много в даден сектор, кои фирми започват да получават повече пари при идване на власт на едно или друго правителство (напр. ръстът на плащания към някои строителни фирми в последния мандат на ГЕРБ е любопитен). Може да се види кои плащания се разминават от обявените по обществени поръчки (т.е. или попадат в изключения по ЗОП, в т.ч. инхаус, или са сключвани необявени допълнителни споразумения). Плащанията към медиите също могат да се видят, за да си обясним защо една или друга медия е благосклонна към властта.
Досега данните от СЕБРА бяха публични само в обобщен вид – кои институции колко плащат всеки ден. Но не и на кого, не и с индивидуализирани транзакции, не и за какво точно. Сега това се променя и оттук нататък всяко плащане ще трябва да се появяват на портала за отворени данни най-късно месец, след като е направено. Освен решението на Министерския съвет, тази седмица публикуваме и наредба, която устойчиво да уреди това задължение на изпълнителната власт.
Прозрачността е силна антикорупционна мярка. Когато планиращия да злоупотреби с публични средства знае, че досегашните похвати за заобикаляне на публикуването вече няма да работят, би се замислил дали да злоупотреби. Това качва и политическата цена на корупцията – вече вместо да има просто едни обвинения, ще се виждат числа и графики, които показват реалните измерения на корупцията. Докато имаме прокуратура, която не повдига обвинения за корупция, то поне да бъде плащана политическата цена за такива действия.
Това е само една от мерките за антикорупционна прозрачност, която сме предприели. Смятам, че като правителство сме длъжни да осветим работата на държавата, защото тя трябва работи за хората и пред хората.