Горещи новини

Около 10% от българите живеят в къщи с външна тоалетна

| 7:50

В 21 век сме, а почти един от десет българи живее в къща с външна тоалетна. На север от нас, в Румъния, процентът скача няколко пъти до един от трима.

Това е сравнително често срещан проблем и в Латвия с по 7% и Литва с 6,4%, като в ЕС средно 1,5% от хората нямат WC-та, показват още данните на Евростат.

Качеството на живот в ЕС се определя и от възможностите на хората да отопляват дома си. 8,2% от населението на ЕС не е имало такава адекватна възможност, като България е с най-висок дял в съюза. Следват Литва с 23,1%, Кипър с 20,9% и Португалия със 17,5%, а най-нисък е делът в Австрия с 1,5%, Финландия с 1,8% и Чехия с 2,2%.

България обаче е на последно място в ЕС по жилищните разходи през 2020 г. с 65% под средното равнище в съюза. Страната ни е следвана от Полша, където те са с 61% под средното европейско равнище. Най-високи са жилищните разходи в Ирландия с 84 на сто над средното равнище в съюза, следвана от Дания с 66% и Люксембург с 64%.

Към 2020 г. 84,3% от българите живеят в собствено жилище, а останалите са наематели, България е на седмо място в ЕС по най-висок дял на населението, обитаващо собствен дом.

На ниво ЕС 70% от населението е живяло в собствено жилище през 2020 г., а останалите 30 на сто са обитавали имот под наем.

Страните с най-висока жилищна собственост са Румъния, където 96% от населението живее в собствен дом, Словакия с 92%, Хърватия и Унгария с по 91%.

Във всички страни членки притежаването на жилището е по-обичайно, но в Германия наемателите са почти равни на собствениците. В Австрия 45% от населението живее под наем, а в Дания това се отнася за 41% от домакинствата.

53,5% от хората у нас живеят в къща, а 46% живеят в апартамент. Подобна е тенденцията и в ЕС, където 53% от населението живее в къща, а 46 на сто обитават апартамент. Останалият 1% живее в друг вид жилище, като лодки-къщи, каравани и др.

От значение за качеството на дома е и площта, с която разполага всеки член на домакинството, отбелязва Евростат. В България през 2020 г. са се падали по 1,3 стаи на човек, колкото и в Гърция, като страната ни е на едно от последните места в ЕС по този показател. Средното ниво в съюза е 1,5 стаи на човек.

Най-нашироко живеят жителите на Малта (2,3 стаи на човек), следвани от Белгия и Ирландия с по 2,1 стаи. На обратния полюс е Румъния с 1,1 стаи, както и Хърватия, Литва, Полша и Словакия с по 1,2 стаи на човек.

Освен това 39,5% от българите са живели в пренаселени жилища през 2020 г., в това отношение страната ни е изпреварена само от Румъния (45,1%) и Латвия (42,5%). Все пак делът на домакинствата у нас, обитаващи пренаселени домове, намалява спрямо 47,4% през 2010 г.

От друга страна, 12,1% от българите живеят в твърде големи жилища, т.е. домът им е по-голям от нуждите на домакинството им. Класическата причина за твърде големите жилища са възрастни обитатели или двойки, които са останали в дома си, след като децата им са пораснали и са се установили в друго жилище. На ниво ЕС близо една трета от населението (32,5%) е живяло в прекалено голямо жилище през 2020 г., като делът му остава стабилен от 2010 г. насам.

Най-висок е делът на твърде големите жилища в Малта със 72,5%, Кипър със 71,4% и Ирландия с 63,3%, а най-нисък е в Румъния със 7,1%, Латвия с 10,3% и Гърция с 11%.

Източник: trafficnews.bg

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.
error: Content is protected !!