Принципът на синхроничността като явление за първи път е обобщен от философа Карл Юнг. Той твърдо отрича случайностите и смята, че всички събития са свързани по един или друг начин.
Синхроничността е феномен, според който нито едно съвпадение в живота не е случайност. Всички случайности са резултат от точно определена закономерност и показват свързаността на случващите се събития с личността на всеки един човек.
Според Юнг съществуват три вида събития, които са свързани с явлението синхроничност. Това са:
– Събития, които хората виждат в съня си;
– Събития, които тепърва предстои да се случат;
– Събитията, които показват взаимовръзката между мислите на хората и заобикалящия ги свят.
Един много прост пример за принципа на синхроничността е свързан с мислите. Когато си мислите за някого и в следващия момент той ви се обади или го срещнете. Това не е случайност, а синхроничност.
Основната идея, залегнала в принципа на синхроничността е, че самите ние, волно или неволно контролираме събитията в живота си.
Затова няма как да не отбележим тук връзката между синхроничността и силата на позитивно или съответно – негативното мислене. Много са теориите за синхроничността.
Според някои от тях определено събитие се случва в живота ни, защото самите ние мислим много за него. Когато насочим своите мисли към някоя идея, ние спомагаме това тя да бъде осъществена.
Хората, които вярват в синхроничността, смятат, че това важи както за положителните, така и за неприятните събития в живота ни.
Няма напълно логично обяснение за синхроничността. Явлението все още не е научно доказано. Все пак квантовата физика намира донякъде синхроничността за възможна.
Според нея всичко около нас е свързано на ниво атоми. От това следва, че промяната на едно място може да доведе до промяна на друго място.
Най-доброто, което може да направим, за да следваме принципа на синхроничността, е да мислим позитивно и истински да вярваме, че всяко едно събитие /било то и лошо/ е важен житейски урок, от който сме имали нужда.
Източник: sanovnik.bg
