Град 40, който възниква през 1947 година и подслонява, работещите в създаваща се по това време „ядрена фабрика“.
На жителите на града са предложени много луксозни условия – магазините са пълни с екзотичните по това време банани, цените са много по-ниски от тези в другите места, образованието е на много високо ниво, като учащите получават стипендии и бонуси при кандидатстване в университет.
През първите 8 години никой няма право да напуска града, да изпраща писма или да комуникира с хората от външния свят – дори с роднините си.
Хората от Град 40 са преживели няколко ядрени аварии.
През 1957 се случва един от най-сериозните ядрени инциденти в историята на човечеството. Поради неправилно съхранение на ядрените отпадъци те избухват, разнасяйки огромен радиоактивен облак над местността, северно от града.
В този момент небето над Озьорск придобива странен ултравиолетов отблясък, а малко след това военните изселват 15 000 човека от селата, северно от Град 40. Въпреки това, мнозина се разболяват от болести свързани с високите дози радиация.
Ръководството на АЕЦ „Маяк“ разрешава и изхвърлянето на ядрени отпадъци в съседните езера и реки, които се вливат в река Об и оттам в Северния ледовит океан.
Според местните изтичането на плутоний продължава и днес. Едно от езерата в града носи зловещото име Езерото на смъртта, тъй като радиацията в него е 2,5 пъти повече от тази, която е изпуснала „Чернобил“.
Както съветските власти са ги убеждавали преди десетилетия, така и днес жителите на атомния град смятат, че той е създаден за да ги предпази от външния враг, който ще се опита да нахлуе в техния рай.
