На днешната дата през 1973 г. в Ню Йорк е направено първото обаждане от мобилен телефон.
Преди края на 1980-те повечето мобилни телефони са с твърде големи размери и затова обикновено се инсталират в превозни средства, например автомобили.
Преносимата радиотелефонна услуга е замислена още в ранните етапи на развитие на радиото. През 1917 г. финският изобретател Ерик Тигърстед подава заявка за патент за „джобен сгъваем телефон с много тънък въглероден микрофон“. Сред ранните предшественици на мобилните телефони са устройствата за аналогова радиовръзка с кораби и влакове.
Съревнованието за създаване на истински преносими телефонни устройства започва след Втората световна война в много държави. Първият ръчен клетъчен мобилен телефон е демонстриран от John F. Mitchell и Martin Cooper от Motorola през 1973 г., като слушалката е с тегло 2 килограма. Nippon Telegraph and Telephone стартира в Япония първата търговска автоматизирана аналогова клетъчна мрежа (1G) през 1979 г. През 1981 г. следва едновременното стартиране на Nordic Mobile Telephone (NMT) система в Дания, Финландия, Норвегия и Швеция. Няколко други държави също развиват мобилна телефония в началото и средата на 80-те.
Дигиталните клетъчни мрежи се появяват през 90-те. GSM стандартът е европейска инициатива, обявена на Европейската конференция за поща и телекомуникации (CEPT). Френско-немски консорциум демонстрира техническата й осъществимост и през 1987 г. е подписано писмо за намерения между 13 европейски държави, съгласили се да стартират търговска услуга през 1991 г. Първата версия на стандарта GSM (=2G) съдържа 6000 страници. През 2018 GSM се използва от над 5 милиарда души в повече от 220 държави. По-късно GSM (2G) еволюира в 3G, 4G, 5G.
