
От МОН отговориха на всички актуални въпроси относно тестването на малките ученици, за да могат те да се върнат отново в класните стаи.
Защо учениците трябва да се тестват в училище, а не вкъщи?
Тестовете трябва да бъдат правени в училищна среда по няколко причини:
– децата трябва да бъдат тествани при еднакви условия, за да има съпоставимост на резултатите;
– резултатите трябва да се отчитат едновременно и пред всички, за да се създаде доверие у родителите в прилагания механизъм;
– според указанията на производителите реалните резултати се отчитат между 15 и 30 минути, след като пробата бъде нанесена върху тестовата плочка. Това означава, че тестовата плочка, показана на входа на училището, не може да удостовери отрицателния резултат, а ще трябва изцяло да се разчита на съзнанието на всички родители.
Правенето на тестове в училищна среда би довело до карантиниране на паралелки и обезсмисля цялостното провеждане на тестовете. Тестването в домашна среда намалява този риск до минимум.
Дори ако тестването се извършва вкъщи, ако резулатът е положителен и се потвърди в лицензирана лаборатория, останалите ученици от паралелката ще бъдат карантинирани като контактни със заразеното дете, освен ако то не е отсътвало от училище повече от два дни преди тестването. Процедурата за тестване изисква децата да бъдат с маски по време на теста, освен при даване на пробата, което предполага много нисък риск от заразяване.
Изискването на избрания тест детето да не се храни и да не пие вода сутринта, практически е неизпълнимо.
Детето не бива да е яло и пило САМО 30 мин. преди тестването. Т.е. то може да се храни и да пие по всяко време ДО 30 мин. преди процедурата и веднага след нея.
Пътуващите ученици, които правят тестовете си в училище, са потенциални заразители, защото децата невинаги носят правилно защитната си маска. Така при наличие на заразено дете рискът от заразяване на останалите е огромен.
Всички пътници в училищните автобуси носят маски. Задача на придружаващите учители е да осигурят маските да се носят правилно. Рискът от заразяване беше многократно по-голям при досега действащата система без никакво тестване на децата.
Много учители отказват да извършват тестване на учениците, независимо от предложеното заплащане. Учителите са силно обезпокоени за собственото си здраве и живот.
Рискът за здравето и живота на учителите беше много по-голям, когато учебните занятия се провеждаха присъствено без задължително тестване и без „зелен сертификат“ или редовно тестване за персонала. Въвеждането на задължително тестване в училище намалява този риск до минимум.
Директорите не могат да задължат никого от педагогическия и непедагогическия персонал да изпълнява задачи извън неговите функционални задъжения, разписани в нормативните документи.
Ако директорът не може да осигури за тестването свои служители, медиатори или доброволци – родители, активисти на БЧК или други, занятията продължават да се провеждат онлайн.
Много родители не искат децата им да бъдат тествани изобщо.
Тестването на учениците два пъти в седмицата е задължително условие за провеждането на присъствен учебен процес. Родителите имат избор – или са съгласни децата им да бъдат тествани и да учат присъствено, или децата остават вкъщи и учат от разстояние в електронна среда синхронно или асинхронно в зависимост от възможностите на училището. Министерстото на образованието и науката (МОН) поставя акцент върху присъственото обучение в безопасна среда.
В много учебни заведения липсват медицински специалисти или ги има, но отказват да участват в тестването на учениците или не притежават „зелен сертификат“.
Присъствието на медицински специалист е желателно, но не е задъжително условие за извършване на тестването. Щадящите антигенни тестове не изискват апаратура или сложни манипулации и могат да бъдат прилагани от преподаватели, непедагогически специалисти, медиатори, родители-доброволци и други лица по преценка на директора, които притежават „зелен сертификат“.
Отказите на учителите и другия персонал да извършат тестването ще постави в огромно противоречие родители срещу учители.
МОН призовава учителите и родителите да обединят усилията си, защото при сегашната висока заболяемост това е единственият начин учениците да учат присъствено в безопасна среда.
Семействата на децата от уязвимите групи не позволяват на учителите да тестват децата им. При положителен тест в тази ситуация родителите ще обвинят учителите и институцията в умишлено заразяване на тяхното дете.
Ролята на учителите е да обяснят на тези родители ползите от тестването на техните деца в училище – осигуряването на присъствен учебен процес в безопасна среда. Опасението за необосновани обвинения към учителите не може да бъде причина децата да не бъдат тествани и здравето на учениците и учителите да бъде изложено на риск. Ако не са съгласни децата им да бъдат тествани, родителите могат да ги оставят в къщи до спадане на общата заболяемост под 250 на 100 000 души.
Провеждането на тестовете в училищата ще наруши целостта на образователния процес и неговата ефективност.
Тестването ще бъде провеждано в началото на учебния ден два пъти седмично, като това време ще бъде осигурено с промяна на дневния режим – намаляване на учебните часове, междучасията или друго решение на директора на училището. Това „загубено“ време ще бъде многократно компенсирано от по-високото качество на присъствения учебен процес с минимален риск от заразяване в училище в сравнение с онлайн обучението.
Защо учителите трябва да се занимават с дейност, която е много далеч от възложената им от държавата задача – обучението на децата на България.
Опитът от предишните две учебни години доказа, че присъствените занятия са многократно по-ефективни от онлайн обучението, особено за малките ученици. А качествено присъствено обучение не е възможно, ако средата в училище не е безопасна.
Не са ли дискриминирани учителите в начален етап, като се третират по различен начин от колегите им в прогимназиален и гимназиален етап, които в този момент изпълняват единствено и само основната си функция – обучение, но в електронна среда от разстояние?
Връщането на учениците от I до IV в клас при задължително тестване два пъти в седмицата е първа стъпка към връщането в клас на всички ученици при същите условия.
На детето, дало положителен резултат при тестване в класната стая, ще бъде нанесена емоционална травма.
Травмите – психически и физически, за всички ще бъдат много по-сериозни, ако заразено дете се разболее сериозно и/или пренесе заразата върху своите съученици. Нека не подценяваме учителите – те могат достатъчно умело и деликатно да изведат детето с положителен резултат, без да се предизвиква смут в класа.
Защо министърът на образованието и науката вменява задължения на директорите и учителите за сигуряване на здравословна среда в учебните заведения с писмо? Писмото не е нормативен акт и чрез него не могат да бъдат вменени задължения.
Подробният механизъм за тестване на учениците в училище ще бъде утвърден със съвместна заповед на министрите на здравеопазването и на образованието и науката в понеделник, 8 ноември 2021 г.
Кой ще осигурява тестовете за учителите?
Директорите ще купуват антигенни тестове за учителите и непедагогическите специалисти от бюджетите на училищата срещу фактури от доставчици. Голяма част от училищата имат средства, спестени от режийни разходи и прекратени извънкласни дейности по време на неприсъственото обучение. Освен това правителството гласува 15,4 млн. лв., които ще бъдат разпределени сред образователните институции за противоепидемични мерки, каквото е и тестването на персонала.
Може ли е персоналът в училище да бъде тестван с неинвазивни антигенни тестове като тези за учениците?
Учителите и непедагогическите специалисти могат да бъдат тествани с неинвазивни антигенни тестове като тези, използвани за учениците. Трябва да се има предвид, че тези тестове ще им позволяват единствено да работят в училище. Те не им осигуряват „зелен сертификат“, който се изисква на останалите обществени места.
В същото време в училище ще се признават антигенни и PCR тестове с негативен резултат, направени в лицензирана лаборатория.