Мисията „Артемис II“ върна човечеството по пътя към Луната за първи път от повече от половин век. От космическия център „Кенеди“ на НАСА във Флорида беше изстреляна мощна ракета с височина, сравнима с 32-етажна сграда, която изведе в Космоса четиричленен екипаж – трима астронавти от САЩ и един представител на Канада. Това е първата пилотирана мисия, която се отправя към окололунно пространство след края на програмата „Аполо“ през 1972 година и бележи нов етап в съвременната лунна програма на НАСА.
С мисията „Артемис II“ НАСА прави ключова стъпка към дългосрочно човешко присъствие на Луната. Макар тази мисия да не предвижда кацане на лунната повърхност, нейната цел е от изключително значение за бъдещите пилотирани полети. Космическият кораб „Орион“ трябва да обиколи Луната и да докаже, че системите му могат безопасно да поддържат екипаж в дълбокия Космос. Именно този тест е решаващ за следващите фази от програмата „Артемис“, които имат за цел не просто ново стъпване на Луната, а устойчиво присъствие чрез мисии, технологии и бъдеща инфраструктура.
Плановете на американската космическа агенция предвиждат следващите мисии да разширят значително мащаба на лунните операции. По време на полета екипажът на „Артемис II“ ще се превърне в групата хора, достигнали най-далеч в Космоса в историята на пилотираните мисии. След като капсулата премине край Луната, тя ще продължи още около 6400 километра в дълбокия Космос, преди да поеме обратно към Земята, където се очаква да се приводни в Тихия океан.
Начело на мисията е 50-годишният Рийд Уайзман – ветеран на НАСА и бивш командир на Международната космическа станция. До него в капсулата „Орион“ са пилотът Виктор Гловър, 49-годишен летец от Военноморските сили на САЩ и първият чернокож астронавт, включен в лунна мисия, както и Кристина Кох, на 47 години, която държи рекорда за най-дълъг еднократен космически полет на жена – 328 дни, и има сериозен опит с излизания в открития Космос. Четвъртият член на екипажа е 50-годишният канадски астронавт Джереми Хансен, бивш пилот на изтребител, за когото това участие също има историческо значение.
Очакванията са капсулата „Орион“ да достигне района на Луната около 6 април – на шестия ден от 10-дневната мисия. След прелитането край естествения спътник на Земята космическият кораб ще се насочи обратно към нашата планета, а приводняването е планирано за 10 април. По този начин „Артемис II“ съчетава научна, инженерна и символична стойност, тъй като демонстрира готовността на НАСА да върне астронавти в окололунното пространство в рамките на новата лунна програма.
Малко преди старта директорът на изстрелването Чарли Блекуел-Томпсън определи мисията като историческа и подчерта нейното значение не само за екипа, но и за цялото ново поколение, което следи завръщането към Луната. По думите ѝ астронавтите носят със себе си смелия дух на програмата „Артемис“, амбициите на Съединените щати, подкрепата на международните партньори и надеждите на всички, които виждат в тази мисия началото на нова ера в космическите изследвания.
Самото обратно броене премина при високо напрежение, след като трябваше да бъдат отстранени няколко технически проблема. Сред тях бяха въпроси, свързани със сензори на батериите и със системата за прекратяване на полета – ключов елемент за безопасност при евентуално отклонение от курса. Въпреки тези затруднения стартът беше успешен, а изстрелването на „Артемис II“ бе посрещнато като голям успех за НАСА и за цялата лунна програма.
След старта администраторът на НАСА Джаред Айзакман посочи, че конкуренцията с Китай също е сериозен двигател за ускоряването на американските лунни планове. Китай също развива амбициозна програма и планира пилотирана мисия до Луната до 2030 година. Според него завръщането на астронавти към Луната след 54-годишно прекъсване е резултат от продължителни усилия, последователна държавна подкрепа и труда на хиляди специалисти от НАСА, индустриалните партньори и международните съюзници, включени в програмата „Артемис“.
По време на 10-дневния тестов полет екипажът ще остане близо до Земята през първите 25 часа, за да бъдат проверени в реални условия системите на космическия кораб в земна орбита. След това ще бъде задействан основният двигател, който ще изпрати „Орион“ на разстояние от около 400 хиляди километра от земната повърхност.
