Денят се отбелязва, за да се подчертаят постиженията на жените в света без оглед на национални, етнически, езикови, културни, икономически и политически различия между тях.
Денят започва да се отбелязва в началото на 20 в. в Северна Америка и Европа като ден за защита на правата на жените.
Работнички от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати.
На 28 февруари 1909 г. по предложение на Социалистическата партия на САЩ е отбелязан Национален ден на жените в САЩ по повод стачката на жените от 1908 г. в Ню Йорк за по-добри условия на труд.
На Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген, Дания (26-27 август 1910) с участието на 100 жени от 17 страни е прието решение да бъде установено отбелязването на международен ден на жената, за да се почете движението на жените за техните права. Тогава не е установен конкретен ден. Като резултат на инициативата от Копенхаген за първи път Международният ден на жената е отбелязан на 19 март 1911 г. в Австрия, Германия, Дания и Швейцария, в който се включват повече от 1 млн. души с искания за избирателни права на жените, както и за правото им на работа и професионално обучение. От 1975 г., обявена от ООН за Международна година на жената, денят започва да се отбелязва на 8 март.
В някои страни се отбелязва като еквивалент на Деня на майката, като децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, а през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.
