На 26 октомври се чества празника на Свети Димитър.
На Димитровден имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Димитричка и всички производни на тези имена.
Според историческите хроники Свети Димитър е живял през III в., а баща му е бил градоначалник на Солун. След смъртта на родителите си Димитър Солунски получава висок военен пост и заповед да преследва християните, но той ги е покровителствал.
Император Галилей многократно е настоявал Димитър да се откаже от християнската си вяра, но той е отказвал, заради което бил прободен с копие на 26 октомври 306 г.
Според народните вярвания с идването на Димитровден идва и зимата заради бялата брада на Свети Димитър, от която се сипят първите снежинки.
В най-разпространената легенда за Свети Димитър се разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената всекидневно се молили на Бог да ги дари с рожба.
Един ден рибарят уловил рибка, която с човешки глас го помолила да я пусне и той го направил. Рибарят хванал втори път същата риба, но отново я пуснал, след като го помолила.
Когато за трети път мъжът уловил рибата, тя му казала, че трябва с жена му да я сготвят, изядат и заровят нейните кости под яслите на кобилата им.
След като го направили, кобилата родила 2 жребчета, които кръстили Димитър и Георги. Когато пораснали, двете жребчета се разделили. Георги предупредил Димитър, че ще разбере дали е умрял, ако види от стряха да капе кръв.
Един ден Димитър наистина видял такава стряха и тръгнал да търси брат си. Той открил, че Георги бил изяден от змей.
Димитър принудил змея да му върне душата на Георги и когато го направил двамата братя се понесли към небесата, където си поделили годината – за Георги лятото, а за Димитър – зимата.
В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. гостът, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агнета.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Източник: sanovnik.bg
