На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви ще се сбъднат.



Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

На Кръстовден се извършва поклонение пред светия кръст. Православната църква извършва поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.

От днес започва гроздоберът, като първото откъснато грозде трябва да се занесе в църквата, за да се освети. От днес започва и сеитбата на зимните житни култури.

На Кръстовден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата.

Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата и се казва Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.

Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.

На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде.

В народните поверия се казва, че днес всички молитви ще бъдат чути. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

Това вярване има най-голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст.

Източник: sanovnik.bg