Европейски астронавт на Луната до 2030 г. е една от целите на Европейската космическа агенция. Марс също е в дневния ред на европейските изследвания на Космоса.
Това обясни наскоро директорът на космическите изследвания в Европейската космическа агенция Дейвид Паркър. Той е създател на Европейската програма за изследване, наречена „Terrae Novae“, която е свързана с редовните мисии на астронавти до Международната космическа станция. „Живеем в наистина изключителни времена.
Построената от ЕС лаборатория „Кълъмбъс“ ще има ново оборудване с нови научни инструменти и комуникационни системи. Говорим за комерсиално използване на услуги от тази лаборатория от европейската космическа индустрия. Това обяснява и защо тази година ние се насочихме към избора на кандидати астронавти. Имаме около 22 000 кандидатури. Това е рекорд. В ход е и програмата ни за астронавти с физически увреждания. Ние предпочитаме ние да ги наричаме астронавти със специални умения.“
Но космическата станция е само първата стъпка, казва директорът на космическите изследвания в Европейската космическа агенция Дейвид Паркър. В сътрудничеството с НАСА Агенцията гледа и към Луната и Марс. Паркър припомня, че Европейският съюз участва в създаването на многофункционалния пилотиран космически кораб на „Орион“.
„Европа вече създава 6 модула, които ще предоставят захранването и задвижването на проект, наречен „Орион“. Само след два месеца първият от тези модули ще лети в мисията „Артемис“. Това е космическа станция около Луната, която ще ни служи за следващите етапи по изследването на лунната повърхност. Имаме вече и договорка за тримата европейски астронавти, които ще летят към този бъдещ модул. В този смисъл е и амбицията на Европейската космическа агенция да има поне един астронавт – европеец, който да е стъпил на луната преди 2030 г. Не забравяме и мисиите до Марс. Най-важната, от които е мисията за връщане на пробите, вече взети от Червената планета. Френска компания в Тулуза вече разработва първия космически апарат, който да отиде до Марс и да се върне с пробите. И всъщност ние работим точно по тази причина – за да може да вдъхновим човечеството, особено в тези трудни времена, за нови технологии, за изследванията. Да поддържаме точно тази страст и ангажимент, която изпрати и Тома Песке в Космоса.“
Наскоро френският астронавт Тома Песке се завърна от мисия на Международната космическа станция, създавайки няколко прецедента. Песке e първият европейски астронавт, който пътува в космоса с комерсиалните полети на Илън Мъск, – Crew Dragon Endeavour. Европеецът, прекарал най-дълго време в Космоса – 199 дни. И първият французин-командир на Международната космическа станция. Тома Песке беше и астронавтът, който, докато беше на борда й, описа Земята като „тъжна гледка“ заради климатичните промени.
„Постоянното ни присъствие на Луната може да се случи. Но трябва да се научим да ползваме местните ресурси, ако хората ще се заселват за постоянно там. Щом направим това на Луната, същото ще се случи и на Марс. Това е пътят не специално за мен, а и пред всички, които работят в Европейката космическа агенция, на Международната космическа станция. Всички биха искали да са част от този изследователски процес. Дори и да не са от хората, които биха отишли физически на тези планети. И това е вълнуващото за идните години“, казва френският астронавт Тома Песке, който не крие интереса си да бъде и първият европеец, стъпил на Луната.
Източник: Информационна агенция „КРОСС“
