Когато всичко приключва, преживяванията на Колийн Стан са описани като „безпрецедентни в историята на ФБР“. В началото на 1977г – тогава на 20 години – Колийн е отвлечена докато пътува на автостоп и е държана в плен в продължение на 7 дълги години. По време на този кошмар тя е държана в дървена кутия по 23 часа на ден.
Но не е затворена постоянно. Понякога й дават достатъчно свобода, за да готви и чисти, да гледа децата на похитителите си, дори да тича навън или да посети семейството си, но постоянното промиване на мозъка и заплахите й пречат да предприеме каквото и да било. Заплашвана е, че тайна организация на име „Компанията“ ще убие нея и семейството й, ако се опита да избяга.
Едва през август 1984г Колийн – само няколко месеца преди да навърши 28 години – успява да избяга, но дори тогава дългите години плен и мъчения й пречат да отиде директно в полицията. Когато цялата история излиза наяве, тя шокира не само властите, но и целия свят, вдъхновявайки десетки филми, телевизионни предавания и дори песни.
Но какво точно се е случило с Колийн, как е оцеляла и какви ужасяващи тайни пази?
19 май 1977г. 20-годишната Колийн Стан пътува на автостоп от дома си в Юджийн, Орегон до партито за рождения ден на приятелка. Описваща себе си като „опитна стопаджийка“, по-късно Колийн споделя, че е пуснала две други коли да я подминат, преди Камерън Хукър и съпругата му Джанис да отбият до нея.
„Не се притеснявах да се кача в синия бус.“ – признава тя и причината е, че вътре са съпругата на Камерън и бебето им. За съжаление усещането за сигурност се оказва подвеждащо. Само след по-малко от 30 минути той вади нож и го опира в гърлото на Колийн. Така започва 7-годишният й кошмар.
„Помислих, че ще умра“ – казва тя пред списание People. Това, което я очаква обаче не е смърт, а нещо може би дори по-лошо в онзи момент. Младата двойка – Камерън Хукър е с неповече от 3 години по-голям от Колийн – я отвежда в дома им Ред Блъф, Калифорния.
През първите няколко месеца Колийн Стан прекарва по 23 часа на ден в дървен сандък, като я пускат само, за да се храни, да я измъчват и изнасилват. Първоначално Камерън спазва уговорката, която има със съпругата си, да не прави вагинален секс с момичето, но пък я изнасилва с предмети и я принуждава да прави орален секс. Той я нарича „К“ и й споделя, че иска тя да бъде като героиня от френската еротична новела „Историята на О“, в която се разказва за жена, отдала се доброволно като робиня на тайно общество от садистични господари. Когато не е измъчвана или изнасилвана, Колийн е затворена в сандъка под леглото на двойката.
През януари 1978г, Камерън Хукър принуждава Колийн да подпише договор, с който да заяви, че му е робиня до живот. По същото време той вече й разказва за „Компанията“ – загадъчна организация, в която членува и която ще убие нея и семейството й, ако някога се опита да избяга. През следващите няколко години Хукър постепенно дава на Колийн все повече свобода, тъй като е убеден, че историята му за „Компанията“ успешно я държи на „каишка“. Дори при отворена врата, близо до съседите и телефон, Колийн не прави опит да избяга. Страхува се.
На Колийн е разрешено да помага в къщата, да поддържа двора, да се грижи за двете деца и дори да излиза да тича. Всяка нощ обаче си ляга да спи в сандъка под леглото на двойката. Тогава, през 1981г, Камерън Хукър я води да види семейството си и дори я оставя сама за през нощта. Тя обаче не им казва нищо. На следващия ден Камерън отива да я прибере и се представя за гаджето й. Дори си правят обща снимка, на която позират като двойка.
„Хората питат защо не си направила това или онова, но те не знаят. Не са в тази ситуация.“ – казва Колийн пред екип на CBS години по-късно. Толкова здраво я държи Камерън, че един път й подава пистолет и й казва да лапне дулото и да дръпне спусъка. „Не знаех дали е зареден или не. Каза ми, че така ще провери дали ще правя каквото ми казва“.
След като посещава родителите си обаче, Колийн е лишена от малкото свобода, която са й дали. През по-голямата част от следващите 3 години тя отново прекарва по 23 часа на ден в сандъка. През лятото температурата вътре надвишава 38 градуса, а Колийн трябва да се облекчава в подлога, която държи в краката си, понеже в ковчега на практика няма място.
„Обичаше да ме бичува. Изтезаваше ме с ток. Гори ме. Прави ми толкова много неща.“ Това, което се оказва началото на края за Камерън Хукър обаче е когато казва на съпругата си, че иска Колийн да му стане втора жена. Това се оказва последната капка за Джанис, която накрая отива при Колийн, освобождава я и й казва, че Камерън изобщо не е част от „Компанията“ – макар да настоява, че организацията наистина съществува.
Най-после свободна, Колийн тича до една автобусна спирка, но не бърза да издаде похитителите си. Вместо това се обажда на Хукър и му казва, че го напуска – новини, при които по думите й той започва да плаче. Чак 3 месеца по-късно Джанис е тази, която предава съпруга си на властите. Тогава тя прави и шокиращо обвинение – че по-рано той е отвлякъл и убил Мери Елизабет Спанхики, която изчезва от Чико, Калифорния през 1976г.
Въпреки показанията на Джанис, никога не е открит труп и така не са повдигнати обвинения срещу Камерън за изчезването на Мери Елизабет. Съден е обаче за отвличането, задържането, изнасилването и мъчението на Колийн Стан, за което получава присъда от 104 години. Съдия Кларънс Найт го нарича „най-опасният психопат, който някога съм виждал“.
Хукър излежава присъдата си в Калифорнийския щатски затвор и през 2015г му е отказано предсрочно освобождаване. Ще може да поиска такова отново през 2030г.
