Според книгата за рекорди на Гинес Панамериканската магистрала е най-дългият път, простиращ се на близо 30 000 км от Аляска до най-южната точка на Аржентина. Въпреки това някои хора може и да възразят срещу това твърдение. Вижте защо.
Панамериканската магистрала
Концепцията за сухоземен път от северния до южния край на Америка се е зародила още през 1884г., когато е предложено да бъде изградена железопътна система през континента. Плановете са обсъдени на Първата Панамериканска конференция през 1889г., но строежът така и не е започнал.
Идеята за Панамериканската автомагистрала е предложена за първи път от САЩ през 1923г. Въпреки че е представена като братско и идеалистично начинание, целящо да свърже отдалечени народи, някои виждат в нея скрити подбуди, свързани с желанието да се увеличат продажбите на американски автомобили и износът на други американски стоки за Латинска Америка.
През 1924г. в САЩ са поканени 37 делегати от Латинска Америка, за да бъдат запознати с идеята и да бъдат убедени в ползите от нея. След години на спорове се стига до споразумение. Конвенцията за Панамериканската магистрала е подписана през 1937г. от Аржентина, Боливия, Гватемала, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Никарагуа, Панама, Перу, Салвадор, САЩ, Хондурас и Чили.
Изграждането на магистралата, обаче, не напредва бързо. През 1970г. американският президент Никсън заявява, че пресичащата континента мега магистрала, ще бъде завършена съвсем скоро, но въпреки това остават много липсващи отсечки и недовършени участъци.
В действителност, дори и днес, Панамериканската магистрала не е напълно завършена и не може да се премине по цялата ѝ дължина. Основното прекъсване на пътя е в Дариенския район – тясната 160-километрова ивица земя, която свързва Панама с Колумбия. Тя се характеризира с гъста джунгла и сезонни дъждове и през нея не преминава никакъв път, няма дори и черни пътища.
През 1970г. има натиск за изграждането на този липсващ 100-километров участък от магистралата. САЩ обещават да финансират по-голямата част от него. Но строежът среща гореща съпротива от страна на природозащитниците, които твърдят, че той ще бъде пагубен за биоразнообразието в района, както и за местните общности.
Като допълнение в района намират убежище въоръжени групировки, бандити и наркотрафиканти, което го прави опасен за преминаване.
Въпреки липсващия участък, Панамериканската магистрала все още държи рекорда на Гинес за „Най-дългия автомобилен път“.
Магистрала Азия 1
Достоен конкурент за титлата Най-дълъг път е магистралата Азия 1 (AH1) – най-дългият маршрут на азиатската пътна мрежа, с дължина 20 557км. Простира се от японската столица Токио до турско-българската граница и преминава през Корея, Китай, Югоизточна Азия, Бангладеш, Индия, Пакистан и Иран.
Но сигурно ще забележите, че и тя не е непрекъсната. Над 942км море разделят Япония от Южна Корея, а и повечето цивилни не могат да минат през демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея.
Австралийската магистрала 1
Австралийската магистрала 1 вероятно е най-дългият непрекъснат път и най-дългият национален път. Той обикаля целия остров по външния ръб и е с дължина около 14 500км. Към момента Австралийската магистрала държи рекорда на Гинес за „Най-дълъг непрекъснат път“. Група ентусиасти, наречена Highway 1 to Hell (Магистрала 1 към ада), поставя рекорд за най-бързото изминаване на трасето на Австралийската магистрала – за 5 дни, 13 часа и 43 минути.
С други думи, отговорът на въпроса „Кой е най-дългият път в света?“ вероятно зависи от някои допълнителни уточнения, свързани с липсата на цели участъци от един предполагаемо непрекъснат път.
