Екстремните горещини правят охлаждането все по-желано и потребно. Но резултатът от масовото използване на климатици може да е доста по-различен от този, който ни се иска.
Летният зной тормози всички. Хората, които разчитат на климатик – в офиса, в дома – са щастливи: те могат да избягат от горещината. Малко по-късно ще дойдат сметките им за ток, които ще са безпощадни – точно толкова, колкото ако същите тези хора отопляват пространствата, които обитават, на ток.
Нуждата от климатика става все по-голяма. Температурите се повишават по целия свят, счупвайки рекордите за екстремни горещини на почти всеки континент. Ако някога климатикът е бил екстра, която е „хубаво да я имаш“, сега е по-скоро въпрос на необходимост, особено в някои части на света.
Все по-масова технология
В много части на света, включително някои от страните с най-висок риск от екстремни горещини, повечето хора нямат климатик в дома си. Например, в Индия приблизително 5% от домакинствата в Индия имат такава машина.
От 2,8 милиарда души, живеещи в най-горещите части на света, приблизително един на всеки 10 има достъп до климатик, според Международната агенция по енергетика.
Очаква се това да се промени през следващите десетилетия, тъй като най-големите производители на въпросния вид техника постепенно се насочват към бързо растящи пазари в Азия и Африка. До 2050 г. над две трети от света може да има климатик и половината от тези устройства вероятно ще бъдат внедрени в три държави, според МАЕ: Китай, Индонезия и Индия.
По-масовият достъп до охлаждане става жизненоважен: той ще спаси живота на много хора, тъй като горещите вълни стават по-чести и по-екстремни поради изменението на климата.
Енергиен глад
Но добавянето на повече климатици представлява предизвикателство, тъй като те ще увеличат търсенето на енергия – много. В зноен летен ден, когато всички искат охлаждане, може да се окаже, че половината електроцентрали на една държава работят само за… охлаждането на домовете и офисите.
Охлаждането на пространството представлява почти 40% от целия очакван ръст на търсенето на енергия между сега и 2050 г.
През 2018 г. охлаждането е изразходвало около 2000 тераватчаса енергия в световен мащаб. През 2050 г. това може да нарасне до 6200 TWh. Така че, ако нещата не се променят, ще трябва да изградим достатъчно възобновяема енергия не само за да заменим всички изкопаеми горива, които все още са в мрежа, но и за захранване на метрична лодка от климатици.
Донякъде е добре това, че точно тогава, когато най-много се нуждаем от охлаждане, най-интензивно работят соларните електроцентрали. Фотоволтаичните и CSP системите до голяма степен могат да осигурят електричеството, необходимо за работата на климатиците в нашите обиталища.
Усилване на градския топлинен остров
От друга страна, пространството извън нашите домове и офиси става все по-горещо през лятото. Огромните черни площи из градовете – улици и булеварди, паркинги, покриви – се нагорещяват, събират топлина като акумулатори и нагорещяват градския въздух до нетърпими температури.
Точно по това време и нашите климатици работят на пълна мощност и допълнително подгряват жегата извън пространствата, в които живеем или работим. Топлината, която се натрупва в градските ни пространства, става все по-осезаема всеки ден, нощите стават все по-знойни. Това усилване на ефекта на градския топлинен остров затормозява машините и ги кара да консумират още електричество, за да работят.
В търсене на подобрения
Всъщност експертите са на мнение, че има много място за подобрение в технологията за климатизация. А изследователите постоянно търсят нови и по-добри решения.
Една от промените е свързана с източника на хлад: когато въздухът е толкова горещ, можем да потърсим хладина под земята.
Не навсякъде обаче е в възможно да се направят сондажи. Затова индустрията търси и подобрения в технологията, в типа на охладителните агенти. Чрез замяната на определени части с по-добри (например по-ефективни топлообменници, компресори с променлива скорост и т.н.) това може да доведе до появата на по-ефективна версия на климатиците, които познаваме и обичаме днес.
