Легендарният календар на прабългарите оживя в Разлог. Той е една от забележителностите на прекрасния град. 12 мраморни морени с издялани върху тях фигури на животни са подредени в кръг, като древен слънчев календар. Намират се в централния парк на Разлог – край езерото. Те са копие на древния български календар, възпроизведен от амулет с диаметър 10 см, датиран от VIII век и намерен в землището на Разлог.
Астрономическите знания на древните българи са били повече от забележителни. Техният календар е по-стар от този на маите и от китайския календар. Интересното е, че според редица специалисти може да се говори за българско летоброене. Началото му или „създаването на света“ е 5504 г.пр.Хр.. Случайно или не годината съвпада с доказания научно голям природен катаклизъм – потопът в Черно море.
Най-характерното за древния български календар е, че той е слънчев и започва след най-късия ден от годината и периода на зимното слънцестоене. Това е Еднажден (Игнажден) – 21 декември. В невисокосна година броят на дните в календара е 364, като те се разпределяли в 4 еднакви тримесечия, съответстващи на познатите ни сезони, състоящи се от 91 дни или 13 седмици. Всеки първи ден от годината и сезона е започвал в неделя. Първият месец от всеки сезон е с 31 дни, а останалите два са с по 30 дни. При високосна година след шестия месец се поставя още един еднажден (или „нулев“ ден, който не е част от определен месец).
Годините се групират в цикли от 12 години и 60 години. 12-годишните цикли се свързват с периода на обикалянето на планетата Юпитер около Слънцето. Всяка година носи името на определено животно, което е и име на съответно съзвездие. Животинските знаци от 12-годишния цикъл са свиня, мишка, вол, барс/тигър, заек, змей, змия, кон, маймуна, овен, петел, куче.
