Преди откриването на пеницилина, дори дребни инфекции са можели да бъдат фатални. От порязване на хартия до раждане, рискът от бактериални инфекции е бил убийствен.
Пеницилинът е антибиотик, който се използва за третиране на бактериални инфекции. Действа като убива бактериите или пречи на тяхното размножаване. Има различни видове пеницилин, всеки използван за лечението на различен вид инфекция.
Но знаете ли, че откриването на този толкова важен антибиотик е пълна случайност и в резултат от мързел.
Една сутрин през 1928г Александър Флеминг се връща в лабораторията си и открива, че по стъкло на Петри със стафилококова бактерия се развива плесен. Той забелязва, че плесента ограничава растежа на бактерията около нея. Бързо открива, че това се дължи на химикал, способен да убива бактерията. Кръщава веществото пеницилин.
Подобно откритие би трябвало да е голяма работа, нали? Само че за изненада на Флеминг, неговите колеги не проявяват особен интерес.
Флеминг обаче не се отказва. Той търси помощ от няколко химици, всеки от които водещ в своята сфера, за да пречистят пеницилина от плесента. Всичките им опити са неуспешни.
„Производството на пеницилин за терапевтични нужди е почти невъзможно“ – казва професор Харълд Рейстрик, биохимик и експерт по гъбични субстанции, който помага на Флеминг.
Откритието е прието като лабораторна аномалия и Флеминг скоро изоставя опитите си да извлече пеницилина.
Проблемите
Д-р Брийн разпитва Флеминг относно откритието му. „Просто се чудех дали ще е възможно това нещо да влезе в употреба. Дали аз например бих могъл да го иползвам?“ – пита той. Флеминг му отговаря: „Не мисля, че е твърде нестабилно. Ще трябва да се пречисти, което не аз не мога да направя сам.“
Повишено търсене
Близо 10 години след откритието на Флеминг, Хауърд Флори и Ърнест Чейн попадат на работата му и събират екип учени, които да работят специално върху „Проект пеницилин“ и да изследват микроорганизми и веществата, които произвеждат.
Макар работата на Флеминг да е приета, екипът изпитва сериозни трудности да пречисти пеницилина от оригиналната плесен поради личностни разногласия между учените, както и поради усложненията и научните предизвикателства, възникващи в проекта.
След 3 години проби и грешки, екипът най-после разработва ефективен процес за производството на чист пеницилин. Учените вече разполагат с достатъчно количество, за да започнат клинични изпитания върху животни. През 1940г осем мишки са инжектирани със смъртоносна стрептококова бактерия. Само 4 от тях оцеляват.
За късмет на учените, трудът който публикуват, подпалва моментален интерес, но има и една уловка: производството на една капка пеницилин изисква литри бульон от плесен. Поради тази причина, екипът прибягва до съхраняването на плесен в подлоги, бъчви и дори вани.
Скоро след това обаче са разработени специални съдове за ферментация, в които да се съхранява течността.
Шест жени, наречени „пеницилиновите момичета“, са наети да се занимават с ферментиращия бульон и събирането на ценните милиграмове пеницилин веднъж седмично. Оксфордската лаборатория се превръща във фабрика за пеницилин.
Когато е време да започнат първите опити върху хора, проблемът с бавното производство става очевиден.
Нужда от пеницилин
Алберт Алекзандър, 43-годишен полицай, развива потенциално смъртоносна инфекция в резултат на порязване. С помощта на пеницилин, той започна бързо да се възстановява, само че запасите от антибиотика привършват и инфекцията му се завръща. Умира пет дни по-късно.
С ограниченото производство на пеницилин, екипът е принуден да намери нови начини да отговори на голямото търсене. Около 80% от дозата пеницилин се изхвърля от човешкото тяло чрез урината. Това означава, че може да се извлече и рециклира. Д-р Етел Флори се заема с тази задача и редовно е на чело на специален патрул, който посещава пациентите, за да събира урината им.
Докато успехът и търсенето на пеницилина нарастват, екипът от Окфорд се свързва с фармацевтични компании за производството му. Заради Втората световна война обаче, никоя британска индустрия не е способна да разработи нов производствен процес.
Учените са принудени да търсят другаде. Така през юни 1941г Флори решава да отнесе пеницилина в САЩ с надеждата да открие начин за увеличаване на производството.
Подобно на британските фармацевтични компании, американските първоначално отказват. В края на 1941г обаче САЩ влизат във войната и търсенето на антибиотика нараства значително.
През 1946г пеницилинът за първи път става публично достъпен във Великобритания. Масовото му предлагане предизвиква революция в световната медицина и дава началото на ерата на антибиотиците.
Бактериите обаче развиват устойчивост към оригиналния пеницилин, както и към много други антибиотици. Учените днес работят постоянно, за да откриват нови антибиотици.
