Горещи новини

Как виното завладяло Западна Европа?

Кога се появили лозята в Западна Европа? Дълго време се смяташе, че самият Гай Юлий Цезар донесъл новата култура в Галия (дн. Франция). Но все пак съвременните научни данни показват, че това растение е било известно тук и по-рано – защото гръцката колонизация достигнала и до Испания, и до южните части на сегашната територия на Франция. Римските земеделци са ни оставили много описания за отглеждането на грозде и на условията за оптималното му поддържане.

Средновековното общество познавало и ценяло това растение. Лозя се срещали навсякъде, но най-вече близо до речни долини. Открити са в Скандинавия, Шотландия и дори във Винланд – известната колония на викингите на остров Нюфаундленд в Северна Америка. Но защо лозята получили толкова широко разпространение в Западна Европа точно през Средновековието?

И досега мнозина сериозно си мислят, че това се дължи на използването на вино в църковните ритуали. Разбира се, свещенодействията на Църквата повлияли за сакрализирането на статуса на виното. Но дори преди християнството тази напитка символизирала живота, забавлението, радостта и общуването. Античността подарява на Средновековието отношението към виното като необходим хранителен продукт. Ритуални танци, огромни пиршества, срещи с гости и изпращането им и дори подписването на правни актове не можели да минат без консумация на вино. Даже го използвали в медицината: например, през ХVІ век в Италия пиели вино за лечение на треска.



Разбира се, вредното въздействие при прекомерна употреба на вино също било отдавна известно. През Средновековието срещаме много разкази-фаблио за пияници от простолюдието. Рицарските романи също разказват подобни истории, а в живописта на Питер Брьогел-младши виждаме знаменитите селски сватби с огромен брой пияни хора. Известните личности също не изоставали – Филип II Август (1165-1223) бил познавач на вината и често се напивал до козирката (по-точно, до короната), а херцогът на Бургундия Карл Смели (1433-1477) едва не умрял от цироза, но все пак срещнал по-достойна смърт в битката при Нанси. А противникът на херцога – крал Луи XI, от малък пиел вино в големи количества, което силно се отразило на психическото му състояние – той развил епилепсия.

В онази епоха се смятало за нормално човек да пие по 1.5-2 литра вино на ден. По време на празник това количество се удвоявало. Но трябва да се знае, че средновековното вино имало малък процент алкохолно съдържание – от 7 до 10 градуса. За разлика от Античността, когато го разреждали с вода, през Средновековието го пиели чисто.

Човекът от Средновековието, който притежавал собствени лозя и пиел вино собствено производство, имал висок статус в обществото. Трудът на лозаря с всички нюанси и тънкости се откроявал като по-високопоставен сред общия кръг земеделски занимания. Собственикът на няколко лозя гледал отвисоко на орачите и овчарите. Градският патрициат и местният елит охотно купували лозя, стига да имали такава възможност.

По отношение на характеристиките на средновековното лозарство трябва да се каже, че това „изкуство“ изисквало грижи на голямо семейство през цялата година. Докато се чакала новата реколта, трябвало да се окопаят лозите, да се наторят, режат и облагородяват по всякакъв възможен начин. Добавете към тази обработка и плевенето на междуредията, а също така и премахването на излишните издънки. Колко до брането на реколтата от грозде, тя би могла да се сравни със спешна мобилизация: цялото население, което можело да работи, се втурвало към лозето на господаря.

Но ново вино се правело едва, когато всички предишни запаси били изпити или продадени. Защото в средновековна Европа никой не съхранявал виното дълго време. Понятието „отлежаване“ се появило едва през ХVІ век, тоест, вече след края на Средновековието и с началото на Ренесанса.

Доста е трудно да се говори за самите методи на винопроизводство, но, така или иначе, те в много отношения отстъпвали на съвременните. След като напитката била готова, трябвало да се продаде възможно най-скоро. Това били най-вече вина от бели сортове грозде; розовите вина се смятали за крайно редки, а червеното вино се сервирало главно на трапезата на благородниците. Ликьорните вина (от типа на прочутото „порто) придобиват известност през XIV-XV век. Получават се, като към виното се добавя спиртосъдържащи продукти, обикновено етилов дестилат.

Стараели се да продадат дори първия сок, още преди края на традиционното изцеждане чрез мачкане с крака. Появата на лозя в речните долини е съвсем логично: така било възможно виното  да се налее в бъчви и да се изпрати възможно най-скоро към пазарите на други градове. Бъчвите не били особено здрави и се стараели да ги превозват именно с кораби, а не с друсащите каруци.

Целият процес от началото до края изисквал огромни човешки ресурси и висококачествени материали (в рамките на възможното, разбира се). Подпори, решетки, бъчви, тераси по склоновете, огради и пазачи – това е само малка част от реквизита, който изисквал сериозни разходи. Затова цените неизбежно се повишавали и виното много бързо заело позиция наравно със зърното в икономическия живот на Средновековието.

Източник: iskamdaznam.com

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.
error: Content is protected !!