L’Homme au Masque de Fer (Човекът с желязната маска) е името, дадено на затворник, арестуван около 1669 г. и осъден на жестоката съдба главата му да бъде прикована в желязна маска. Легендата за „Човекът в желязната маска“ се основава на истинската история за живота на Юстах Догер. С течение на времето обаче историята се превърна в легенда, преразказана десетки пъти в детски книги, романи и филми по целия свят.
Записи за затворника
Голяма част от това, което знаем за Юстах Догер, идва от кореспонденцията между неговия тъмничар Бенини Доверн дьо Сен Марс и неговите началници в Париж, така че има много малко информация за него преди затвора му, като например обстоятелствата по ареста му и как станало така, че да бъде осъден да носи маска. Между другото, няма исторически доказателства, които да подсказват, че маската е направена от желязо. Този факт от историята се появява по-късно.
Най-ранните сведения за маскирания затворник датират от 1669 г. Това е писмо, изпратено от маркиз дьо Лувуа, министър на крал Луи XIV, до Бени Дауверн дьо Сен Марс, управител на затвора Пинерол в Пинероло, Пиемонт, тогава част от Франция. В писмото си Лувуа информира Сен Марс, че затворник на име Юстах Догер трябва да пристигне през следващия месец (края на август същата година).
Това послание разкрива няколко интересни бележки, включително една относно „настаняването“ на затворника. Лувуа инструктира Сен Марс да подготви килия с множество врати, едната врата да затваря другата и така да се попречи на когото и да било отвън да чува и вижда каквото се случва вътре. Също така се казва, че затворникът трябвало да бъде посещаван само един единствен път на ден, в който да му се занесе храна и вода или нещо друго, ако е имало нужда.
На затворника било казано, че ако говори с пазачите си за нещо друго различно от непосредствените си нужди, ще бъде убит. Според много от версиите на тази легенда, затворникът е носел маската през цялото време.
Кой е носел желязната маска?
Според записите, Юстах Догер наистина е служил като камериер на друг гост на затвора, Никола Фуке, маркиз от Бел-Ил, бивш надзирател на финансите, който е бил затворен от Луи XIV по обвинение в присвояване. Трябва да се има предвид, че Пинерал не е бил обикновен затвор. В него били затваряни хора, които били неудобни за властта и били заплаха за държавата. На Догер било позволено да прислужва на маркиза, когато основният му слуга, Ла Ривиер, не бил добре. Фактът, че Догер е служил като камериер, важен момент особено по отношение на някои спекулации, че Догер всъщност е бил член на френското кралско семейство. Макар че, много изследователи и историци твърдят, че протоколът от 17-ти век прави немислимо човек с кралска кръв да служи като слуга, така това хвърля известни съмнения върху предположенията, че Догер е свързан по някакъв начин с краля.
Най-популярната от всички легенди относно този затворник се отнася до неговото родословие. Тя ни разказва, че Човекът с желязната маска е син на Ана от Австрия и кардинал Мазарин и следователно незаконно полубрат на крал Луи XIV, идея, превърната в книга от Александър Дюма, със заглавие „The Vicomte de Bragelonne. ”
Дюма обаче, внася в книгата си съществена промяна – той написал, че затворникът е еднояйчен близнак на Луи XIV. Историята разказва, че мъжът е бил скрит и затворен за да не предяви правата си над трона. Близнаците представляват заплаха за наследствеността, но никой не можел да убие кралски принц, така че вторият близнак е бил маскиран и затворен. Други истории казват, че затворникът наистина е бил брат на краля, но не и негов близнак.
Кодираните послания увеличават интригата
Друга интересна теория принадлежи на Луис Джендрон, френски военен историк, който е попаднал на някои кодирани послания, предадени по-късно на Етиен Базерис в криптографския отдел на Френската армия през 1890 г. След дълги три години на дешифриране, Базерис успява да разчете някои съобщения от шифъра на Луи XIV.
В едно от тях се говори за известния затворник генерал Вивиен дьо Булонде. В едно от писмата, написани от Лувуа, се посочва конкретно и престъплението на дьо Булонде. Той е обвинен в малодушие по време на обсадата на Кунео през 1691 г. Притеснен от настъплението на вражески войски от Австрия, той нарежда прибързано отстъплениее, оставяйки след себе си боеприпасите и ранените.
Това разгневило краля, който заповядал „да бъде отведен до крепостта в Пинерол, където през нощта ще бъде затворен в килия и под охрана, а през деня ще може да се разхожда по бойниците с 330 309“. Предполага се, че „330“ кодирано означава маска, а 309 „на главата“. Тази теория обаче не е проверена, а също така и датите не съответстват на други записи.
Още един кандидат за Човекът с желязната маска
Друг кандидат за Човекът с желязната маска е граф Ерколе Антонио Матиоли. Графът бил дипломат и министър на Фердинанд Шарл, херцог на Мантуа, на когото били поверени тайните преговори по договора от 1678 г., при които херцогът трябвало да предаде крепостта Казале на Франция срещу 100 000 екю.
Но веднага след като споразумението било подписано, Матиоли предава тайната на няколко чуждестранни съдилища. Ядосан от това, че е бил измамен, Луи XIV тайно го отвлича и затваря в Пинероло (през 1679 г.). Общоприето е обаче, че Матиоли е починал на остров Сент-Маргарита през април 1694 г. и, че затворникът с маската наистина е бил Юстах Догер.
Юстах Догер – Човекът с желязната маска
Най-широко приета е теорията, че Човекът с желязната маска е Юстах Догер. Дали обаче това е било истинското му име или псевдоним, не е ясно. Известно е, че мъж на име Юстах Догер де Кавойе, син на капитан от охраната на кардинал Ришельо, е роден през 1637 г. По-късно той се присъединява към кралската армия, но в крайна сметка е принуден да подаде позорна оставка след убийството на младо момче в пиянска свада, като след това е затворен.
След като се оплаква на сестра си за лечението си в затвора през 1678 г., а скоро след това се оплаква и от краля, кралят издава едикт, че на Кавое не трябва да се разрешава да общува с никого, освен ако не иска да се изповяда пред свещеник.
Проблемът с теорията, че Дьо Кавойе е същият Юстах Догер, за който се твърди, че е наказан да носи желязна маска, е че той е бил задържан в затвора Сен Лазар, докато Човекът в желязната маска е бил в Пинерол. Освен това има значителни доказателства, че Де Кавойе е починал през 1680-те години, много преди Юстах Догер.
Смъртта на Човекът с желязната маска
На 18 септември 1698 г. Сен Марс заема новия си пост като управител на затвора Бастилия в Париж, като довежда със себе си и маскирания затворник. Той бил настанен в самостоятелна килия в кулата Бертодиер. Вторият командир на затвора Де Росаргес, трябвало да му носи храна и вода. Лейтенант Дю Хунка, друг офицер от Бастилията, отбеляза, че затворникът е носил „маска от черно кадифе“.
Човекът с желязната маска умира на 19 ноември 1703 г. и е погребан на следващия ден под името Маркиоли. Съобщава се, че впоследствие всичките му мебели и дрехи са унищожени, стените на килията му са остъргани и варосани, а всичко направено от метал, което е притежавал мъжът било стопено. В крайна сметка остават въпросите кой в същност е бил Човекът с желязната маска, и дали наистина и бил виновен за някакво престъпление. Възможно е и човекът на име Юстах Догер да е бил обикновен човек, който ядосал краля, но не достатъчно за да го убие.
Едва ли тази бедна душа някога си е представяла, че неговият мрачен живот в плен един ден ще се превърне в епос на интриги или че паметта му (макар и анонимна) ще оцелее дълги години, след като си е отишъл.
Източник: drevnite.com