В началото на януари, когато Иран беше изправен пред национални протести и нарастващо напрежение със Съединените щати, върховният лидер Аятолах Али Хаменей се обърна към своя доверен съюзник Али Лариджани, за да помогне за управлението на страната в условия на криза.
Оттогава Лариджани, опитен политик, бивш командир от Революционната гвардия и ръководител на Висшия съвет за национална сигурност, пое все по-централна роля в управлението на държавата.
Неговото издигане намали влиянието на президента Масуд Пезешкиян, който преживява трудна първа година на поста и изглежда все по-често отстъпва правомощия на силовия апарат.
През последните месеци отговорностите на Лариджани значително се разшириха, информира „Ню Йорк Таймс“ (New York Times).
Той наблюдаваше потушаването на протестите, продължава да контролира вътрешното недоволство, координира действията с ключови съюзници като Русия и регионални партньори като Катар и Оман, както и играе водеща роля в ядрените преговори с Вашингтон.
Участва и в подготовката на страната за евентуален военен конфликт на фона на засилено американско военно присъствие в региона.
Хаменей е възложил на Лариджани и малка група висши политически и военни фигури задачата да гарантират оцеляването на Ислямската република както при външна атака, така и при евентуална загуба на ръководството.
Иранското ръководство е разработило подробни планове за извънредни ситуации, включително многостепенни механизми за наследяване и спешни управленски структури, оформени от уроците от предишни конфликти с Израел.
Макар Лариджани да не се разглежда като възможен наследник на Хаменей, тъй като не е висш духовник, той остава дълбоко в тесния кръг на доверие на върховния лидер, заедно с фигури като председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф.
Ръководството на Иран все повече изглежда се подготвя за възможни военни действия от страна на САЩ.
Въоръжените сили са поставени в състояние на висока готовност, а правителството планира както военна сигурност, така и политическа приемственост.
С нарастването на публичната роля на Лариджани чрез дипломатически контакти в Москва и в Близкия изток, ролята на президента Пезешкиян изглежда по-ограничена, което засилва усещането, че реалното вземане на решения се е изместило към силовия кръг около Хаменей в този период на несигурност.
