Покупка на имот в чужбина, откриване на банкова сметка зад граница или инвестиции извън България могат бързо да привлекат вниманието на Национална агенция за приходите (НАП). Данъчните разполагат с механизми, чрез които получават информация почти в реално време за подобни сделки и активи, което често води до ревизии.
От 2015 г. България участва в глобалната система за обмен на данни, базирана на стандарта Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD), известен като Common Reporting Standard (CRS). Благодарение на него банките и институциите в десетки държави автоматично подават информация за сметки, доходи и активи към данъчните власти.
Какво вижда НАП
При сделка за имот в държави като Гърция, Испания или Обединените арабски емирства, данъчните получават детайлна информация – цена, начин на финансиране, участващи банки и посредници. Под наблюдение попадат не само имоти, но и луксозни автомобили, яхти, самолети, както и инвестиции чрез чуждестранни компании или фондове.
Особено внимание се обръща на случаи, в които активите са придобити чрез офшорни структури или с неясен произход на средствата.
Кога започва ревизия
След получаване на данните НАП сравнява придобивките с декларираните доходи на лицето. Ако има разминаване над 10%, обикновено се започва ревизия за период до 5 години назад, а при нужда – и повече.
В анализа се включват банкови преводи, договори за заем, доходи от дивиденти и други източници. Проверки могат да бъдат задействани и по сигнали от банки, нотариуси, адвокати или дори медийни публикации.
Какви са последиците
При установени нарушения най-често се начисляват допълнителни данъци със задна дата, заедно с лихви. Възможни са запори на сметки и имущество, както и публична продан. При съмнения за умишлено укриване на доходи случаят може да бъде предаден на прокуратурата.
Данъчните следят почти всичко
В рамките на ЕС обменът на информация обхваща доходи, пенсии, банкови сметки, криптоактиви и дори данни от онлайн платформи. България има споразумения и с редица държави извън съюза, което значително разширява обхвата на контрола.
Според данни на НАП само за 2025 г. при сделки с имоти и автомобили са установени над 286 000 длъжници, а събраните просрочени задължения надхвърлят 130 млн. евро.
От „Хеликоптер“ до дигитален контрол
Още през 2010 г. НАП използва нестандартни методи като въздушно заснемане на луксозни имоти край София и по Черноморието, за да открива недекларирана собственост. Днес подобни проверки вече се извършват много по-ефективно чрез международни бази данни и автоматичен обмен на информация.
Изводът е ясен – в съвременните условия укриването на активи зад граница става все по-трудно, а прозрачността в глобалната финансова система се увеличава с всяка изминала година.
