Игнажден се отбелязва всяка година на 20 декември и е един от значимите зимни български празници. Той съвпада с деня, в който църквата почита паметта на свети Игнатий Богоносец, един от учениците на апостол Йоан Богослов.
Игнажден е денят, който бележи символичното начало на новата година според традиционния народен календар. Смята се, че на този ден се определя каква ще бъде годината за домакинството, затова празникът се свързва с различни обичаи. Игнажден е също така начало на празничния цикъл, свързан с Коледа.
Какво трябва да сложим на трапезата
На трапезата за кадената вечеря срещу Игнажден се поставят само постни ястия, въпреки че православната традиция позволява в този ден за последен път по време на Коледния пост да се консумира риба. След Игнажден рибата вече е забранена до края на постите. Характерно е ястията да са в нечетен брой – пет, седем или девет, като на масата се слага всичко, което расте на нивата и в градината. Обичайните блюда включват варен боб, жито, варена царевица, ошав (компот от сушени плодове като сливи, круши и ябълки), кисело зеле и лук. Специално за празника се приготвя и прясна питка, известна като игинашка питка.
Върху питката и суровото жито, което също е поставено на трапезата, се забожда свещ, която се запалва преди началото на вечерята. Най-възрастният член на семейството прекадява масата с тамян, използвайки палешник (метална част от плуга) или керемида. След това обикаля дома, двора, стопанските постройки и градината, молейки се за богата реколта през идната година. Обредът завършва с вдигане на трапезата към тавана и пожелание: „Толкова високо да стане житото!“
Суровото жито, орехите и игинашката свещ, както и пепелта от каденето, се запазват за следващите кадени вечери, защото се вярва, че те носят берекет. Докато трае вечерята, никой не бива да става от масата, за да не „избяга“ късметът. Ако някой все пак трябва да стане, се движи приведен, за да „натежи“ житото и да бъде богата реколтата.
