Горещи новини

Зелените листа на небесната напитка чай

| 10:37

Не е задължително да си от богат род с дълга история, да въртиш майсторски меча или да извършваш купища подвизи, за да станеш рицар на Британската корона. Понякога е достатъчно да си абсолютен специалист по… чая.



В края на XIX век чаят е все още напитка, достъпна само за състоятелните хора. Не говорим за отварите от билки или плодове, а за напитката от истински чаени листенца. Един предприемчив собственик на бакалия обаче започнал да го продава не на килограм, а в много по-малки разфасовки. Името на предприемача е Томас Липтън. Изведнъж напитката, достъпна до тогава само за елита в обществото, става по джоба на обикновените поданици на Британската корона. За находчивостта си и за перфектния маркетинг, както и за „формиране на английския стил на живот“ през 1898 година Липтън получава от кралица Виктория рицарско звание.

В същото време в Америка цената на чая си остава все така висока, а популярността му е същата като в Европа. Ситуацията се променя, когато по недоразумение през 1908 година чаеният магнат Томас Съливан изпраща на потенциални купувачи мостри от нови сортове чай. Само че, вместо в утвърдилите се тенекиени опаковки, доставката е в малки памучни пакети. Получателите на мострите решават, че чаят трябва да се вари, без да се вади от тези „чувалчета“. Съливан остава много учуден, когато започват да му поръчват следващите доставки да са в… чувалчета.

По време на Първата световна война идеята за еднократните дози чай е взета „на въоръжение“. В армейските подразделения започват да се доставят чаени пакети, които обаче не са от памук, а от марля. Войниците започват да ги наричат „чаени бомби“. Марлята обаче придава неприятен вкус на напитката.

През 30-те години на ХХ век американският инженер Фей Осбърн предлага марлята да се замени с манилска тъкан – т.е. конопени торбички. Военните обаче забраняват използването й за друго, освен за изработването на въжета. Стига се до 1938 година, когато американската компания Dexter патентова филтърната хартия, която не влияе на вкуса на напитката. После пакетчетата чай започват да се запечатват с горещо пресоване, вместо да се шият с конци. Тези две нововъведения отварят пътя на чая към завоюването на света.

Когато се появяват чаените пакетчета, мнозина смятат това за революция в разпространяването на продукта. Но това, което до онзи момент се е смятало за добро, с течение на времето донася нови проблеми. Японски културолози например смятат, че чаените пакетчета са бомба със закъснител, защото подкопават японските традиции и култура. Специално изследване в Япония показва, че младите хора не умеят да сварят чай по правилата, предписвани от чайната церемония. Нещо повече – оказва се, че само 20 % от японците пият у дома чай, сварен по класическата технология и запарен в чайник. Останалите просто използват чаени пакетчета.

Това се случва в страната на изгряващото Слънце, където церемонията по пиене на чай наистина е доведена до нивото на изкуство и е един от основополагащите принципи в японската култура. Защото, както смятат японците, по време на чайната церемония домакинът трябва да почувства със сърцето си мислите на госта, а гостенинът – на домакина. Но може ли да се усети със сърцето нещо, което се вари в пакетче?

През 2004 и 2005 година на два големи международни форума на страните, производители на чай, е решено датата 15 декември – денят на приемането на Декларацията за правата на работещите в чаената индустрия – да се отбелязва като Международен ден на чая.

Смята се, че чаят като напитка, е открит от втория от легендарните императори на Китай Шен Нун. Шен Нун е един от Тримата велики и го наричали още Огнения император или Повелителят на лекарствата. Според легендите, майка му заченала, когато видяла дракон, затова и Шан Нун имал човешка глава и тяло на дракон. На него се приписва откриването на всички лечебни билки. Някъде около 2737 година пр.н.е. легендарният император сварил първия чай, като пуснал листенца на чаеното дърво в гореща вода. Представяте ли си – ние пием същият чай, който преди пет хилядолетия е пил Яо-ван – Повелителят на лекарствата!

Интересът към чая в Китай бележи разцвет около 400-600 година. Смятали го най-вече за лечебна напитка, а това подтиква фермерите да го култивират. Чаят в Поднебесната е държавен монопол и контрабандата му се наказва със смърт, независимо от качеството на контрабандираната стока (китайските контрабандисти имали навика да пробутват най-долнопробните сортове чай на варварските владетели, които плащали огромни суми, за да вкусят “питието на боговете”).

В Европа чаят се появява през първата половина на XVII век. А едно от най-известните събития в историята на САЩ (ако не и най-важното) е “Бостънското чаено парти” от 16 декември 1773 година: американските колонисти изхвърлят в пристанището на Бостън сандъците с чай от Великобритания, като форма на протест срещу въведеният от короната данък върху чая. От Бостънското чаено парти започват поредицата събития, които водят до Декларацията за независимостта и появата на Съединените Американски щати.

Днес любителите на чая, освен традиционната “запарка”, добавят в напитката какво ли не: лук, карамфил, канела, парчета плодове. В много страни традицията е чаят да се пие с мляко. В повечето страни, където чаят е основна ободряваща напитка (вместо, или наравно с кафето), пиенето му се е превърнало в цели ритуали. Всички те са различни, но едно остава неизменно – чаят все така е една от най-разпространените и обичани напитки на планетата.

Засега Денят на чая не е официализиран празник, но се отбелязва в много страни по света и най-вече – в Азия.

Източник: nakratko.bg

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.

error: Content is protected !!