Горещи новини

Засилва се миграционният натиск от Афганистан и Сирия

| 11:40

През изминалата седмица край Резово се обърна камион с мигранти. Пострадаха и военни, и бежанци. За радост няма жертви. Инцидентът обаче насочи вниманието към границата и се оказа, че има засилен миграционен натиск от Афганистан и Сирия.



От началото на тази година 366 мигранти са опитали да прекосят българската граница. Данните на МВР сочат, че повечето от тях са от Афганистан и Сирия. За изминалата година проба за нелегално влизане на територията на България са направили 55 000 души. Това означава, че средно 150 души на ден се опитват да влязат нерегламентирано в страната ни. Над 90% от капацитета на временните центрове за бежанци у нас вече е запълнен.

Мохамад бяга от Афганистан когато е едва на 14. По пътя към свободата поема сам, единствените му водачи са трафикантите. „Една година бях в Иран и живях там. След това се установих в Турция, където останах в продължение на една година. И от около 9 и половина месеца съм в България”, обяснява той.

„Това, което е в Афганистан – в момента го няма никъде. Там не е спокойно. Аз по етнос съм шиит и талибаните са против нас, преследват ни. Талибаните не пускат децата в училище, не искат жените да работят, да учат. Смятат ги за нисши същества”, казва Мохамад.

„Границите преминавах с трафиканти. Плаща им се и те ни придвижваха по пътищата. Цената е различна за всяка държава. Навсякъде искат различна сума. Когато търсиш нещо има начин. Има телефони на определени хора, връзката с трафикантите става бързо. В Афганистан много хора познават трафикантите”, посочва още той.

Над 3 000 долара струва бягството до Европа за Аднан. Желанието да е далеч от талибаните се оказва по-силно от страха от неизвестното. Затова 17-годишният афганистанец бяга от вкъщи, за да търси по-добър живот.

„Аз тръгнах с един мой приятел. Родителите ми не знаеха, аз просто излязох и не се върнах повече. Както знаете, в Афганистан имаме доста проблеми. В нашето село беше непоносимо заради талибаните. Те идваха и ни заплашваха, искаха да им даваме пари, не ни оставяха намира”, споделя Аднан.

Освен скъпо, пътуването по маршрута на каналджиите се оказва и опасно. „И с кола, и пеша се налагаше да се движим. Вкарваха ни по 40 души в един бус, когато пътувахме от Иран. На границите турците и иранците ни биеха. Кой беше със счупена глава, кой със счупен крак, ръка. Много беше трудно и тежко. За да ни закарат до Турция дадохме 1 000 долара, а оттам до България ни взеха 2 000 евро. В България ни оставиха в една гора, ние въобще не знаехме къде се намираме. И после дойдоха полицаите”, допълва той.

Аднан обясни защо основно бягат мъже. „Бягството от Афганистан е много дълго и трудно. Цяло семейство е много трудно да се движи по пътищата на трафикантите. Също така каналджиите не искат да превозват семейства, особено с деца. И също така им искат и много пари, а хората нямат такива средства”, посочва афганистанецът.

Към днешна дата само в центъра във „Военна рампа” са настанени над 300 души, основно от Афганистан. Повечето от тях са мъже, а средната възраст е между 25-30 години.

„Винаги пролетно време се наблюдава увеличен натиск, за съжаление обаче той спрямо 2021 г. е три или четири пъти по голям. На ден има между 300 до 400 граждани на различни държави, основно от Афганистан, но също и от Сирия, които влизат в страната без документи”, коментира директорът на Агенцията за бежанците Мариана Тошева пред NOVA.

Почти половината от капацитета на бежанските центрове у нас вече е зает. „При капацитет от 5 000 места, ние имаме заетост от 2 265. Очакваме да се запълнят, защото имаме индикации от колегите от МВР, че техните центрове в Бусманци и Любимец вече приближават почти 94-95% запълняемост. Повечето са хора от Афганистан – сами мъже. Много по-рядко имаме семейства”, уточни Тошева.

„Предполага се, че тези хора са пребивавали на територията на Турция известно време преди да направят опит да продължат през територията на България. Отново казвам – тяхната цел не е нашата страна”, допълва директорът на Агенцията за бежанците.

Потвърждава го и Аднан, за когото крайната точка е Белгия. Други обаче избират да останат тук – като Мохамад. „Образованието е нещо много ценно, хем искам да уча, хем искам да работя. Надявам се да успея да направя всичко това тук”, споделя той.

Източник: blagoevgrad.eu

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.
МОНДИАЛ 2022 КАТАР
error: Content is protected !!