Позиция на Центъра за анализи и кризисни комуникации по повод липсата на кампания във връзка с въвеждането на еврото у нас.



Ситуацията

България се намира в изключително сложна политическа и обществена ситуация. Поредно Народно събрание не успя да излъчи редовно правителство, насрочени са на нови извънредни парламентарни избори, назначен е пореден служебен кабинет, което засилва концентрацията на непропорционално много власт в президента. Голям брой закони, необходими за извършване на реформи в различни обществени сфери, все още не са приети. Това води до допълнително забавяне на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, като също допринася за увеличаване на напрежението.

На този вътрешнополитически фон се добавя войната на Русия в Украйна и тежките последствия от нея. Украинският народ търпи огромни жертви, държавата е разбита, световните системи за доставка са нарушени.

Всичко това е съпроводено с яростна анти-европейска и про-кремълска пропаганда, която се води от:

· фалшиви профили в социалните мрежи;

· сайтове за щафетно споделяне на фалшиви новини;

· обикновени хора, жертва на многогодишна пропаганда и некачествено образование;

· представители на различни обществени организации като синдикати, браншови организации, артистични съсловия, лидери на мнение със собствена аудитория и други;

· журналисти от някои медии, включително обществени;

· политици от различни парламентарни и извънпарламентарни партии и коалиции.

Едно от предизвикателствата пред политическата класа, независимо от убеждения, ориентация или представителност, е въвеждане на еврото в България, планирано за 01.01.2024 г. Подготовка се извършва от професионалисти в сферата на финансите, налице

са необходимите документи, институциите подготвят механизмите, има и желание от страна на ЕК, ЕЦБ и другите страни-членки това да се случи в договорения срок.

Единственото слабо звено е комуникацията.

От едната страна, противниците на въвеждане на еврото отдавна започнаха да изразяват публично своите позиции по темата. Използваните послания са разнообразни, и неизчерпателно представени, имат следния вид:

· икономически:

o как инфлацията ще скочи;

o как ще се появи спекула;

o как цените ще скочат двойно и тройно и ще обеднеем още повече;

o как при превалутирането ще се получат много измами;

o как ние ще плащаме дълговете на Гърция и Португалия;

· емоционални и патриотични:

o как „изконният“ многовековен български лев ще загине,

o как една от най-старите цивилизации в Европа ще загуби валутата си;

o как вместо родния ни лев, ще ни натрапят еврото;

o губим суверенитет;

· обществени:

o никой не ни е питал;

o искаме всеки да си каже мнението;

· анти-европейски:

o искат да ни поробят;

o искат да ни натрапят ценностите си;

o слагат на еврото конник, който убива гордия

· и много други.

В говоренето срещу въвеждането на еврото се включват специалисти, но и откровени манипулатори – количеството на фалшивите новини, слуховете и откровените лъжи по тази тема е голямо, залива големи групи хора и продължава да се разпространява.

Вече вървят две подписки за искане за свикване на референдум, които са съпроводени от яростно обливане с лъжи и манипулации.

Всички тези фактори може да изглеждат откъснати и фрагментарни, но взети в тяхната съвкупност представляват заплаха за промяна на общественото настроение към еврото, демократичните ценности и мястото ни в обединена демократична Европа, та дори и в НАТО.

Огромна тревога буди неглижирането на подобна тенденция. Докато псевдо-патриотите заливат групи хора с лъжлива пропаганда, голяма част от политическите сили, правителството и президентът не предприемат никакви активни или реактивни комуникационни действия. Спорадични изказвания, споделяне на мнения или единичен случаен разговор с финансов специалист трудно могат да компенсират потока от фалшива информация, който се лее всеки ден по огромен брой комуникационни канали. Организацията на псевдо-патриотите е на всякакво ниво, обхваща всички групи в обществото, стига до най-малкото населено място, влиза даже в училищата, което е забранено, но няма реакция.

Факт е, че е налице разработена комуникационна стратегия, подготвена от специалисти в МФ, БНБ и други институции. За съжаление по нея също почти нищо не се прави и тя не се изпълнява. Не е достатъчно само комуникационни специалисти да разработят план, колкото и те да са професионалисти в работата си. Нужно е много повече. Нужна е политическа воля, нужно е активен ангажимент на всички нива на държавната администрация и институции, нужно е политици да поведат кампанията с лицата, имената си и с фактите и истината.

Оценката на риска дефинитивно показва, че липсата на добра, силна и правдива комуникация по темата с въвеждането на еврото, може да доведе до поредната вълна на яростна анти-европейска вълна, която да нанесе нови щети на българското общество. А всяка следваща вълна става все по-силна, осцилациите на напрежение бележат все по-високи амплитуди, липсата на отговор само дава повече сили на разрушителните сили на хора и организации, искащи да ни отдалечат от цивилизационния ни избор да сме част от обединена Европа.

Новата вълна е толкова абсурдна по сила и липса на противопоставяне, че няма да е чудно, ако доведе до абсурден референдум, който ще бъде решен от истерична пропаганда. За съжаление това е първа стъпка по пътя към охлокрация, власт на излъганата и уплашена тълпа и затъване обратно в сферата на източните империи.

Липсата на комуникации за пореден път ще се окаже основна причина за тежка обществена криза.

Препоръки за действия

Президентът Радев назначи нов служебен кабинет. Подготовката и провеждането на поредните предсрочни избори, конституирането на следващия парламент и опитите да се състави следващо редовно правителство ще отнемат много енергия и време.

Изключително важно е комуникацията на въвеждане на еврото да стане основен приоритет на новия служебен кабинет, независимо от всички други политически дейности, и това да е в координация с всички институции, работещи по темата, в т.ч. и с БНБ, НАП, ЕЦБ, ЕК и други. Само така ще може да се направи опит за избягване на задаващата се катастрофа.

Други препоръки на Центъра за анализи и кризисни комуникации за комуникационни дейности с цел избягване на комуникационната катастрофа биха били:

1. Спешно формиране на политическа работна група, отговаряща за комуникацията на въвеждането на еврото. Ръководството й да е на ниво поне вицепремиер.

2. Да се поканят представители на всички политически сили, които макар и само на думи се титулуват евро-атлантици.

3. Спешно да се започне да се изпълнява подготвената или преработена комуникационна стратегия, за да се навакса загубеното време, като се фокусира върху ключови групи и подотрасли на икономиката (например: търговците на дребно).

4. Спешно да се поиска подкрепа от всички комуникационни организации и общности, за да се използва ресурса им.

5. Спешно да се формира Кризисен щаб, който да подготвя отговори на водената анти-европейска комуникационна война.

6. Да се привлекат експерти и лидери на мнение, които да разсейват лъжите и пропагандата.

7. Да се засили информационния елемент с помощта на визуални средства по всички медии.

8. Да се напомни на обществените медии, че са обществени, а не разпространители на конспиративни теории и лъжи и че „другата гледна точка“ не винаги означава допринасяне за качественото информиране и образоване на обществото.

9. Създаване и разпространяване на всички възможни информационни материали – сайт, брошури, плакати, листовки, клипове, видеа, предавания и много други.

И всички други мерки и форми на комуникация, от които би се нуждала една масирана информационна кампания.

Само цялостна информационна кампания и методични действия могат да се опитат да заличат вредата от липсата на комуникация досега. Цивилизационният избор на България трябва да бъде защитен. Включително от политици, които понякога ги е страх да се изправят и да поведат страната.

Заключение

Анализът на обществените комуникации потвърждава притесненията, че редица политици и организации са заинтересовани да ни отдалечат максимално от Европа. И да ни върнат обратно в орбитата на кремълския диктатор. Липсата на истинска информативна кампания по темата с въвеждане на еврото кара хората да се доверяват на политически измамници и откровени фалшиви новини. Притесненията и страхът им ще ги карат да вземат нерационални решения и да поставят под сериозна опасност бъдещето на обществото и децата ни.

Комуникационната война, която някои политици водят срещу България, е тежка и с огромни жертви. В този критичен момент би било добре всички политици да разберат, че липсата на информация вече има потенциал да се превърне в кошмар от ранга на терористична атака. А когато основна целева група са уплашени и притеснени за живота си хора, последствията може да са дълготрайни.

Само спешната намеса на институциите и проведена информационна кампания може да предотврати прерастването на информационната криза в истинска катастрофа.