Все повече българи осъзнават ползите от енергийно ефективното обновяване на сградите и инвестират в санирането им.
Въпреки това високите разходи остават сериозно препятствие за много от тях. Ако живеете в стар блок и искате да обновите апартамента си, пригответе между 130 и 150 лв. на кв. м, съветва инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). В цената са включени трудът и материалите, само скелето се заплаща отделно, поясни инженерът, пише Марица
Темата за санирането вълнува българите, но за жалост само 4% от многофамилните жилищни сгради са обновени и енергийно ефективни. В периода 2015-2020 г. санирането се извършваше със 100% безвъзмездна финансова помощ, като бяха инвестирани около 2 млрд. лв. от държавния бюджет. „Тази схема обаче показа своите недостатъци – изпълнителите кандидатстваха на база референтна цена на квадратен метър, без ясни количествени сметки. В резултат цените варираха – първоначално достигаха 260-270 лв./кв. м, но след като стана ясно, че средствата няма да бъдат достатъчни, те бяха намалени до 115-130 лв./кв. м. Така бяха обновени около 2000 сгради, а за други 50 средствата не достигнаха“, обясни инж. Йордан Николов. Големият проблем е, че у нас около 66 000 сгради имат нужда от сериозен ремонт, до момента са реновирани едва 3000.
Енергийната трансформация в сградния фонд е неизбежна и изисква последователни и устойчиви действия както от страна на институциите, така и от частния сектор, категоричен е инж. Йордан Николов. Според експерта сгради с нулева емисия ще станат стандарт в ЕС, което поставя сериозни изисквания към проектирането, материалите и сертифицирането на новите и съществуващите сгради. Сертификатите за енергийни характеристики ще имат по-голямо значение и ще бъдат основа за оценка на имотите, достъп до финансиране и планиране на реновации.
Един от добрите примери в Европа е, когато енергийното обновяване се извършва чрез финансови инструменти – етажната собственост тегли кредит с ниска лихва и дълъг срок на погасяване, като държавата гарантира този заем. Това създава споделен риск между собствениците на имоти, банките и държавата. В България обаче този процес е затруднен – липсват специализирани кредити за саниране.
