Горещи новини

ЕК: Предизвикателствата пред съдебната система в България остават

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за независимостта на съдебната власт и общественото доверие, но предизвикателствата остават. Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите / нейните заместници. Междувременно същият този закон беше оспорен пред Конституционния съд, който го обяви за противоконституционен. В резултат на това остава предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Проблемите, свързани със състава и функционирането на Висшият съдебен съвет също остава.

Отбелязва се, че главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет продължават работата си въпреки приключилия през април 2020 г. мандат.

Това се казва в доклада относно върховенството на закона в България през 2021 г., Европейската комисия публикува втория доклад за целия ЕС относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19. Като цяло докладът показва много положителни промени в държавите членки, включително във връзка с предприетите мерки в отговор на предизвикателствата, посочени в доклада за 2020 г. Въпреки това продължават да съществуват опасения, а в някои държави членки те се засилиха, например що се отнася до независимостта на съдебната власт и положението на медиите. В доклада също така се подчертава силната устойчивост на националните системи по време на пандемията от COVID-19. Тази пандемия също така показа значението на способността за поддържане на система на взаимозависимост и взаимно ограничаване, която утвърждава върховенството на закона.



Режимът за повишаване в съдебната власт в България поражда безпокойство, тъй като назначаването на съдии на по-високи длъжности не е изпълнено по обичайната процедура на открита конкуренция. Въпреки законодателните усилия, дигитализацията в областта на правосъдието на практика все още изостава. Ефективността на системата на административното правосъдие показва значителен напредък.

Прилагането на институционалните реформи за борба с корупцията е консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните власти; създаване на среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно.

Остават значителни предизвикателства по отношение на ефективността на мерките, свързани с целостта на публичната администрация, лобирането и защитата при подаване на сигнали, където не съществува специален регламент. Въпреки засилената разследваща дейност и подсилването на ресурсите, окончателните присъди за известни случаи на корупция остават малко и в това отношение предстои да се установят солидни резултати от окончателни присъди.

Що се отнася до плурализма на медиите, българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Прието е ново законодателство за транспониране на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, която има за цел да засили независимостта на медийния регулатор – Съвета за електронни медии. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите остава причина за безпокойство, се подчертава в доклада. Изглежда, че работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили. Пандемията COVID-19 засегна медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономически план, особено когато става въпрос за регионалната журналистика, но не са въведени конкретни мерки за подкрепа.

По отношение на контрола и баланса, ограниченото използване на оценката на въздействието и обществените консултации в законодателния процес остава проблем, особено за законопроектите, предложени от Парламент. Подобни опасения остават и при практиката за въвеждане на важни промени чрез изменения на други несвързани правни актове, които заобикалят изискванията за обществено обсъждане и оценка на въздействието.

Аварийната ситуация, свързана с пандемията от COVID-19, все още е в сила.

Ресурсите на националните институции по правата на човека са увеличени. Законопроектът за чуждестранно финансиране на неправителствени организации беше изоставен, а гражданското пространство в страната остава стеснено, се казва във Доклада за върховенството на закона в България за 2021.

Източник: dartsnews.bg

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.
error: Content is protected !!