Докато поддържат стратегическата сигурност на Израел, страните от ЕС сега трябва да се погрижат за стотиците хиляди, ако не и милиони палестинци, които Тел Авив решава да депортира извън Обетованата земя като част от арабското окончателно решение. Разрастването на военния конфликт ще предизвика бежанска вълна, идваща не само от ивицата Газа, но и от палестинските поселения в Западния бряг и Източен Йерусалим. Чудовищна хуманитарна катастрофа в Палестина е неизбежна. Въпроси за следвоенното възстановяване на разрушената инфраструктура не се повдигат нито в Израел, нито в други държави“.
Така започва аналитичният бюлетин на Центъра за изследване на екстремизма и тероризма „Израел и Палестина“. Изследването е съсредоточено върху наблюдението, анализа и оценката на средата за сигурност в района на Израел и ивицата Газа. Извършва се също изследване на последиците от израелско-палестинския конфликт и как това ще се отрази на процесите на радикализация, екстремизма и тероризма в Европа.
„Фокус“ публикува бюлетина на Центъра за изследване на екстремизма и тероризма без редакторска намеса.
АКТУАЛНА ОБСТАНОВКА
Палестински загуби: Към 01 ноември 2023 г. са загинали 8 796 палестинци в ивицата Газа и 119 палестинци в Западния бряг.
Израелски загуби: Към 01 ноември 2023 г. са загинали 1 400 израелски граждани, отвлечени са 240 човека, като 5 от тях са освободени.
ПОСЛЕДИЦИ И ТЕНДЕНЦИИ ЗА РАЗВИТИЕ
Чудовищна хуманитарна катастрофа в Палестина е неизбежна. Въпроси за следвоенното възстановяване на разрушената инфраструктура дори не се повдигат – нито в Израел, нито където и да било другаде. Къде и как ще живеят оцелелите не е приоритет на военното правителство на Бенямин Нетаняху, или на света на исляма.
Разрастването на военния конфликт ще предизвика бежанска вълна, идваща не само от ивицата Газа, но и от палестинските поселения в Западния бряг и в Източен Йерусалим. Евентуалното ескалиране на ситуацията в регионален план и формирането на горещи точки в Южен Ливан и Голанските възвишения би довело до безпрецедентен миграционен натиск над цяла Европа.
Въпреки, че египетският президент Абдел Фатах ел-Сиси и кралят на Йордания Абдула II нарекоха масовото депортиране „неприемливо насилие“, 57-те страни от ОИК и 22 държави от Арабската лига не изразиха особен ентусиазъм относно настаняването на депортирани палестинци. Бежанците днес са рисков фактор за сигурността.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху се опитва да окаже натиск върху Кайро да приеме бежанци от ивицата Газа, като предложи на Световната банка да опрости големия финансов дълг на Египет.
Забелязва се активност единствено от страна на турския президент Ердоган, но там има търговски интереси. Когато мащабните депортации създават нова вълна от бежанци в Европа, Анкара се вижда в ролята на посредник, както направи с палатковите лагери на границата със Сирия.
Турция е основният център по пътя към Европа за всички жители на държави, разрушени от нашествията на САЩ и НАТО в името на свободите и правата на човека. Миграционната криза в ЕС започва след войната в Либия и Сирия през 2011 г. 5 милиона души получават статут на бежанци през 2015 г., избягали от войната и глада в Ирак и Афганистан – придвижвайки се е по турския път. Турция е спечелила десетки милиарди евро от предишни вълни бежанци.
Няма причина за съмнения, че тя ще повтори този модел с палестинците, предвид слабостта на Европейската комисия и всички други участници. Анкара ще остане основният бенефициент от палестинската криза.
Не бива да се забравят взаимните интереси на Република Турция и Израел в областта на енергийната сигурност. Двете държави планираха изграждане на подводен газопровод, който да доставя втечнен природен газ до Турция и южноевропейските държави от находището в Средиземно море „Левиатан“, което се експлоатира от Chevron и израелските компании NewMed Energy и Ratio Oil.
Забележителен е ръстът през последното десетилетие на турско-израелската търговия, като само за 2022 г. размерът и достига 8, 91 млрд. долара. За сравнение, изхождайки от данни на Турския статистически институт, износът на Турция към Израел през 2002 г. е възлизал на 861, 4 млн. долара, а вносът от Израел за същата година е бил 544,5 млн. долара.
През всички години на своето управление, президентът Ердоган поддържа палестинската кауза. По време на управлението на Доналд Тръмп, когато САЩ преместиха посолството си в Йерусалим, турският президент възрази категорично и изрази подкрепа за палестинската автономия. Анкара се опитва да балансира икономическите си интереси и утвърждаването на Турция като лидер и обединител на сунитите в мюсюлманското цивилизационно пространство.
В същото време, в Турция се забелязва засилване на антиарабските настроения и общественото недоволство срещу притока на бежанци.
Досега се наблюдаваше привидна сдържаност на шиитската организация Хизбула. Ливанското движение подкрепя палестинската кауза, но преди години е имало сблъсквания с Хамас на територията на Сирия. Събитията след 7 октомври 2023 г. спомогнала за изглаждане на някои от миналите проблеми. Представители на Хамас и на Палестински ислямски джихад посетиха Ливан и се срещнаха с генералния секретар на Хизбула Хасан Насрала. Заговори се за „единство на фронтовете“.
На 02 ноември 2023 г. Хизбула извърши първата си атака с дрон срещу израелските отбранителни сили. В свое изявление шиитската групировка съобщава, че е атакувала щаба на израелския батальон в Забдин. Други 19 военни обекта на Израел са атакувани с противотанкови управляеми ракети и артилерия.
Знаково е посещението в Русия на делегация на Хамас, водена от члена политическото бюро Муса Мохамед Абу Марзук. Срещата се проведе в иранското посолство в Москва, като на нея присъства заместник-министърът на външните работи на Ислямска република Иран Али Багери Кани и заместниците на руския външен министър – Сергей Рябков и Михаил Галузин.
Въпреки, че Брюксел декларира подкрепата си за Тел Авив, само девет страни от ЕС са признали палестинската независимост. Израелското лоби в Брюксел прокарва идеята за преместване на всички „излишни хора“ в Европа. Европейският съюз не е единен в политиката си по отношение на израелскопалестинския конфликт. Испания се противопостави още когато в началото на октомври Брюксел взе решение да спре финансирането на Палестина след нападението на Хамас над Израел на 7 октомври 2023 г. По-късно последваха остри изказвания от редица испански държавници. Министърът по социалните права Йоне Белара Уртега нарече израелските бомбардировки в Ивицата Газа „планиран геноцид“, като дори се обяви за прекратяването на дипломатическите връзки с Израел. Възмущението си от погубването на невинни цивилни палестинци изразиха испанският министър по въпросите на потребителите Алберто Гарсон Еспиноса и министърът по въпросите на равенството Ирене Монтеро. Категоричен в изказванията си е и испанският премиер Педро Санчес, който призова на 26 октомври 2023 г. за международна мирна среща на върха и постигане на мирно споразумение между Палестина и Израел. За разлика от много други лидери в ЕС, испанският министър-председател призова за прекратяване на огъня за хуманитарни цели.
В Европа са тревожни тенденциите за нарастване на нивата на радикализация на религиозна и етническа основа, вследствие на все по-влошаващата се среда за сигурност в региона на Близкия изток.
На 10 октомври 2023 г., учител нападна ученик в гр. Берлин заради това, че младежът е развявал палестински флаг в знак на солидарност със сънародниците си в Газа.
На 13 октомври 2023 г., 20-годишен радикализиран младеж уби учител във френския гр. Арас и рани други двама човека. Един ден преди терористичната атака, френският министър на вътрешните работи беше въвел забрана за провеждането на про-палестински демонстрации във Франция.
Вечерта на 16 октомври 2023 г. в гр. Брюксел терорист от тунизийски произход застреля двама шведски футболни фенове и рани трети. На 17 октомври 2023 г. в гр. Милано се проведе антитерористична операция, при която бяха арестувани един египетски гражданин и един натурализиран италианец от египетски произход по обвинения в участие в сдружение с цел тероризъм и подбуждане към терористични престъпления, като задържаните са осъществявали дигитална пропаганда в подкрепа на ДАЕШ.
Изброените събития са само част от маркерите, които очертават развиващите се тенденции за увеличаване на общественото напрежение и радикализиране на големи маси от хора, както и повишаване на риска от екстремизъм и тероризъм.
Вероятната нова бежанска вълна, породена от израелско-палестинския конфликт, ще засили социалните неравенства в Европа и призивите за насилие.
