Археолозите са открили доказателства, че съвременните хора, Хомо сапиенс, са се преместили в Северна Европа още преди 45 000 години и са съжителствали с неандерталците няколко хиляди години, преди последните да изчезнат. Резултатите от изследването са представени в статии, публикувани в списанията Nature и Nature Ecology and Evolution.
Изводите на учените се основават на находки, открити по време на разкопките на най-стария паметник на човешката култура от каменната ера близо до град Ранис в Германия, където по-рано са описани фино обработени остриета от каменни инструменти във формата на лист. Това, че Homo sapiens и Homo neanderthalensis са живели един до друг съответства на геномните доказателства, че двата вида са се кръстосвали от време на време. Макар да се предполагаше, че каменните инструменти са създадени от културата Linkombe-Ranisko-Jerzmanovice (LRJ), която също е оставила артефакти в Моравия, Полша, Германия и Великобритания, остава неизвестно дали остриетата са направени от неандерталци или от Хомо сапиенс.
В новата работа изследователите генетично анализираха костни фрагменти от хоминид от по-дълбоки археологически слоеве в Ранис, изолирайки и секвенирайки митохондриална ДНК (mtDNA). Беше потвърдено, че костните фрагменти принадлежат на Хомо сапиенс. Нещо повече, няколко фрагмента, изкопани по различно време, имат еднакви ДНК последователности, което показва, че принадлежат или на едно и също лице, или на роднини по майчина линия. ДНК последователностите също приличат на мтДНК от женски череп на 43000 години, открит в пещерата Злата Кун в Чехия. Откритието доказва, че дори ранните групи Хомо сапиенс, които са се разпространили в Евразия, вече са имали известна способност да се адаптират към такива сурови климатични условия. Доскоро се смяташе, че устойчивостта към студен климат се появява едва няколко хиляди години по-късно.
