Пълното елиминиране на захарта от хранителния режим не е непременно толкова полезно, колкото често се смята.
Това показа ново научно изследване, представено на годишната конференция ENDO 2026 на Ендокринното дружество.
Според данните абсолютната липса на захароза – познатата трапезна захар – може да повлияе негативно върху чревното здраве и метаболитните процеси.
През последните години ограничаването на добавената захар се наложи като основна препоръка в здравословното хранене.
Новите резултати обаче поставят акцент върху това, че и прекалената рестрикция може да има нежелани ефекти.
Проучването е проведено от екип на Института по диабет „Дасман“ в Кувейт, като учените проследяват две групи лабораторни мишки в рамките на 16 седмици.
И двете групи са хранени с нискомаслена диета, но с ключова разлика – едната получава стандартно количество захароза, а другата е поставена на напълно беззахарен режим.
В хода на експеримента са анализирани редица показатели, включително телесно тегло, глюкозен толеранс, инсулинова чувствителност, хормонален баланс, възпалителни процеси и състояние на чревната микрофлора.
Резултатите показват, че животните без прием на захароза не развиват по-високо тегло, но въпреки това при тях се наблюдават редица неблагоприятни физиологични промени.
Според ръководителя на изследването д-р Рашид Ахмад пълното изключване на захарозата в контекста на нискомаслена диета може неочаквано да наруши баланса в червата и да активира възпалителни процеси.
Сред наблюдаваните ефекти са дисбаланс в чревния микробиом, повишени възпалителни реакции в червата и черния дроб, нарушения в регулацията на кръвната захар, развитие на инсулинова резистентност, както и клетъчни промени, свързани с неалкохолна мастна чернодробна болест.
Учените подчертават, че макар вредите от прекомерната консумация на захар да са добре известни, ефектите от нейното пълно изключване са сравнително слабо изследвани.
Според екипа въглехидратите играят важна роля за поддържането на баланса между имунната система и чревната микрофлора – сложна екосистема, която влияе пряко върху храносмилането, метаболизма и общото здраве.
Авторите на проучването подчертават, че резултатите трябва да се тълкуват внимателно. Експериментът е проведен върху животни и в сравнително кратък период от 16 седмици, което не позволява директни изводи за хората.
Освен това изследването разглежда конкретно нискомаслена диета, което означава, че резултатите не могат автоматично да се прилагат към други хранителни режими, включително по-високомазнинни или кетогенни диети.
Според специалистите бъдещите хранителни препоръки вероятно ще се насочат към умереност, а не към крайни ограничения. Вместо пълно изключване на определени хранителни групи, акцентът може да падне върху балансираното хранене и поддържането на здрав чревен микробиом.
