Голяма промяна в учебните планове готви Министерството на образованието и науката. Тя е свързана с изучаването на българския език. Предвижда се децата да имат повече часове по български, география и гражданско образование. Това ще стане за сметка на часовете по чужд език.
Сега часовете по чужди езици в гимназията са много повече от тези по математика и природни науки, каза министър Красимир Вълчев пред депутатите от ресорната комисия в парламента. В момента 40% от осмокласниците нямат часове по природни науки, защото учат интензивно чужд език. Според Вълчев причините за ниските резултати на деветокласниците от международното изследване PISA се крият именно в учебните планове, които от 10 години не са променяни.
Последното изследване, през 2022 г., показа, че над половината български ученици нямат умения да се справят с проблеми от всекидневието.
„Системата няма как да изпълнява 3 цели – хем да даде добра обощообразователна подготовка, хем тясна специализация, но и добра подготовка по чужд език“, каза Вълчев. Според него са били жертвани и хуманитарните дисциплини. Затова трябва да бъдат увеличени часовете по български език, по география, и по гражданско образование.
Според Вълчев трябва да се търси баланс в системата. Вместо 20 часа седмично чужд език, учениците да имат 14, като така се освободят часове за други предмети.
В същото време МОН предвижда въвеждането на повече часове по български език за децата, на които той не е майчин и хлапетата, които се връщат от чужбина. Това ще стане с поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, защото в него липсват мерки за езикова интеграция при постъпването на дете в първи клас или при връщане на ученици от чужбина, които изпитват трудности с езика.
Планираните мерките са на три нива. Децата, които изобщо не знаят български, ще имат допълнителни часове по езика в рамките на 700-800 часа. Други, които също имат пропуски, но например са посещавали неделно училище в чужбина, ще могат да получат подкрепа от 500 часа. Предвидена е и програма от 200 часа за деца, които изпитват трудности с българския език, но в по-малка степен. Българският език няма да се изучава като чужд език, това е недопустимо, категоричен бе Красимир Вълчев“.
