Управлява в периода 803-814 г. Поставя началото на нова династия в Българското ханство.
Постига териториално разширение и укрепване на държавата като завоюва Банат, Трансилвания, земите на запад от р. Тимок с център Белград. Води успешни войни с Византия, приобщава към българската държава славяните по р. Струма около Сердика (дн. София).
Побеждава византийския император Никифор т Геник в битката при Върбишкия проход (811), разгромява византийската войска при Версиникия (813), превзема Одрин (813), Месембрия (дн. Несебър) и крепостта Дебелт (812).
Поставя началото на централизацията в управлението на държавата. Разширява правата на славянската аристокрация, като поверява отговорни постове и мисии на славянските князе.
Издава първото официално законодателство в България (Крумови закони), което заменя съществуващото обичайно право и изравнява поданиците на страната пред законите. Законите съдържат наказателни разпоредби относно кражбата, клеветата, пиянството, просията и др. и процесуални правила.
На 13 април 814 г. хан Крум умира, най-вероятно, от кръвоизлив и инсулт, след като му е било приготвено да вечеря с месо от мечка. В „Скриптор инцертус“ се говори, че е „заклан от невидима ръка“, а в славянския превод на Менологията на Василий II се казва, че Крум е наказан заради извършените жестокости.
