Любен Стойчев Каравелов – български възрожденски писател, журналист, деец на революционно-освободително движение. Учи в Копривщица и в Пловдив при Н. Геров. Напуска гръцкото училище и от 1852 г. е в българско училище в Пловдив. От 1856 г. учи в Цариград при Петър Софиянлията. При пътуванията си из страната записва фолклорни творби, които стават основа за бъдещите му фолклорни и етнографски изследвания.
През 1859 г. е слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва дружи с К. Миладинов, Н. Бончев, Р. Жинзифов, В. Попович и др., с които полага основите на българската дружина “Братски труд” и на нейния печатен орган – сп. “Братски труд” (1860 г.). Възприема идеите на руските революционни демократи. Като кореспондент на вестник “Голос”, “Москва” и др. Заминава за Белград през 1867 г., където се свързва с прогресивни сръбски учени и общественици и българската емиграция. През 1868 г. се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), а след убийството на сръбския княз М. Обренович е затворен заедно с Вл. Йованович (ред. на в-к “Застава”) – събития, описани по-късно в мемоарите “Из мъртвия дом”. От 1869 г. сред българската емиграция в Букурещ. Там издава в-к “Свобода”. На 29 април 1872 г. в квартирата му е открито учредителното събрание на БРЦК, на което е избран за председател. До 1874 г. негов помощник в издаването на вестник “Независимост” е Христо Ботев. В края на 1874 г. се оттегля от активна революционна работа, а от началото на 1875 г. започва да издава списание “Знание”. По време на Руско-турската война (1877-1878) пренася печатницата си в Търново, където продължава да издава списание “Знание”.
През октомври 1878 г. се премества в Русе, където умира. Като енциклопедист има огромни заслуги в областа на фолклористиката, просветното дело, лексикографията, нумизматиката, историята, етнографията, естествознанието, българската, сръбска и руска реалистична литература. Някои съчинения “Памятники народнаго бûта болгар” (1861), “Крива ли е съдбата?” (1869), “Хаджи Ничо” (1870), “Българи от старо време” (1872), “Разкази из българският живот” (1878) и др.
