Хаджи Димитър и Стефан Караджа формират чета през 1868 година. Прекосяват Дунава край село Вардим и влизат в България в опит за вдигане на общонародно въстание. За три дни влизат в три боя с башибозуци и редовна войска. Успяват да отблъснат атаките, въпреки че врагът ги превъзхожда по численост.
На 9 юли, близо до село Вишовград, Търновско, биват атакувани от 4-хилядна армия. На моменти се стига до ръкопашен бой с многочисления враг и броят на боеспособните четници намалява до 85 човека. Дочакала нощта, четата се изтегля на север и с обходен маньовър поема към планините, но не успява да скрие следите си.
На 13 юли достигат до село Дебел дял, където оставят ранените. Останалите успяват да достигнат Стара планина, като група от 14 – 15 човека изостава и се отделя. Последните тридесетина души, начело с Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни турски части в състав около 700 човека. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби, в яростния бой е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона на турските войски, но от тях се измъкват само четири човека. Войводата Стефан Караджа умира на 31 юли от раните си в затвора.
