Горещи новини

Геният на Волфганг Амадеус Моцарт

| 18:05

В семейство Моцарт, в живописното градче Залцбург, на 27 януари 1756 година се ражда момче, което съвсем скоро ще се превърне в истински феномен. Дарбата му да създава и изпълнява музикални творби е уникална – за не много дългият си живот Волфганг Амадеус Моцарт създава над 600 произведения и във всяка музикална форма постига съвършенството. А освен това, съвременниците му твърдят, че свири не по-малко виртуозно на няколко инструмента. Музикалният му слух и способността да запомня всяка музика също са завидни.



В семейство Моцарт всички са музиканти. Бащата на композитора, Леополд Моцарт свири на цигулка и орган, дирижира църковния хор и е придворен композитор на архиепископа на Залцбург.  Любовта към музиката Леополд предава и на децата си. Дъщеря му Мария Анна Валбурге Игнатия свири на клавесин и пиано. Малкият Волфганг започва също с клавесина, а после овладява и цигулката и органа.

В семейство Моцарт се раждат общо седем деца, но само две от тях оживяват – Волфганг и по-голямата му сестра. Всъщност, пълното име на композитора звучи така Йохан Хризостом Волфганг Теофил Моцарт (Johannes Chrysostomus Wolfgangus Theophilus Mozart). Йохан Хризостом на немски е Йоан Златоуст. Малкият обаче настоява да го наричат Волфганг. Теофил пък звучи като Амадеус на латински, Gottlieb на немски и Амадео на италиански. Постепенно всички започват да се обръщат към маестрото с Волфганг Амадеус Моцарт.

Геният на Волфганг се проявява още, когато е на 3 години и започва да се учи да свири на клавесин. А първият си концерт за клавесин пише през 1760 година, когато е едва на 4 години. На шестгодишна възраст вече гастролира и се ползва с успех в двора на курфюрста на Бавария. През същата 1762 година предизвиква истинска сензация с концертите, които изнася във Виена.

Две години по-късно пише 4 сонати на цигулка и клавесин. По това време, докато пътува на гастроли в Лондон, невръстният композитор пише още шест сонати за цигулка и клавесин.

До 1769 година Моцарт продължава да пътува и да изнася концерти в цяла Европа. През 1769 година в родината му е поставена първата му оперна пиеса “Мнимата наивница”. На следващата година покорява с музикалната си дарба Италия. На 17 години композиторът обаче трябва временно да спре с писането на оперна музика и по заръка на църковните първенци се налага да създава църковна хорова музика. Забраняват му да напуска Залцбург, макар че по това време той вече е световно известен композитор.

Между 1783—1785 година пише 6 струнни квартета, които посвещава на Йозеф Хайдн – майстор в този жанр. Хайдн приема посветените му творби с голямо почитание и високо ги оценява.

На 16 юли 1782 година е премиерата на операта “Отвличане от сарая” – първата опера, написана на немски език. На 1 май 1786 година пък е постановката на “Сватбата на Фигаро”, която жъне огромен успех. Музикалните мотиви от тази опера се превръщат в буквалния смисъл в народни шлагери.

От 1786 година започва необичайно плодотворен период в творчеството на Моцарт. Композира постоянно и в бясно темпо. Либретистът му Лоренцо да Понта едва насмогва да пише. След “Сватбата на Фигаро” идва “Дон Жуан” – произведение, което няма аналог. Премиерата му е в Прага през 1787 година и постига още по-голям успех от “Сватбата на Фигаро”.

И въпреки всичките си успехи Моцарт никога не може да се похвали с добро финансово положение. След смъртта на император Йосиф II през 1790 година, материалните проблеми карат Моцарт да напусне Виена, защото кредиторите му започват да го преследват.

В края на септември 1791 година във Виена е премиерата на последната опера, която Моцарт пише – “Вълшебната флейта”. На 5 декември същата година гениалният композитор почива. И до днес се спекулира около причините за смъртта му. Версиите са много. Според едни Моцарт почива в следствие на тежка бъбречна инфекция. Други наблягат на версията с отравянето му от уж завиждащият му Антонио Салиери.

Погребват гениалният композитор като абсолютен бедняк. Положен е в общ гроб заедно с други починали. Никой не знае и до днес къде точно е погребан – по онова време каменни плочи се слагат не на гроба, а до стените на гробищата. Близките му също не успяват да го изпратят в последния му път. Съпругата му е болна и не може да напусне къщата, а малцината познати, дошли на погребението, изпращат ковчега му само до градските порти.

С онова, което създава приживе обаче, Моцарт обезсмъртява себе си. И ще надживее още хиляди поколения.

Източник: nakratko.bg

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.

error: Content is protected !!