Горещи новини

В началото на края на Втората българска държава

| 10:48

Историята неведнъж е демонстрирала максимата, че след периоди на спокойствие и съзидание, ако не се предприемат навреме нужните мерки, следват упадък и разруха. Подобен пример – за жалост от най-красноречивите – има и в нашата история.



Царуването на цар Иван Александър продължава 40 години – от 1331 до 1371 година, само 2 години по-малко от най-дълго царувалият български цар – Петър I. За това време държавата печели много, но и доста територии биват откъснати от нея, заради зле премерена употреба на военна сила или пък заради недалновидна дипломация. Самият Иван Александър е смятан за един от успешните владетели на България. Роден е през 1301 година. Възкачва се на престола след дворцов преврат, който сваля от трона царувалият седем-осем месеца син на Михаил III Шишман Иван Стефан.

Началото на царуването му е успешно и Българската държава изживява възход. Въпреки че не блести с ярки победи на бойното поле, Иван Александър все пак води успешни военни кампании, което му позволява да налага исканията си както на Сърбия, така и на вечния враг – Византия.

По-късно, след 1368 година, заради отслабената военна сила, царят не успява да осъществи някои от политическите си планове. Държавата живее в сложни времена, когато не само войните, но и епидемии от чума обхващат Европа. Самият цар до известна степен отслабва централната власт, като позволява избуяването на отделни династични кланове.

Когато Иван Александър почива на 17 февруари 1371 година властта в държавата фактически бива поделена между двамата му сина Иван Шишман и Иван Срацимир.

Известно ни е до какво води това и какво се случва през 1395 година.

Източник: nakratko.bg

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.

error: Content is protected !!