От Фейсбук профила на Крис Караджов
В България не дават откриването на Параолимпийските игри, защото такива хора не съществуват.
У нас в метрото трябва да дойде полицията, за да помогне да се преодолее идиотския дизайн на мотрисите и перона, според който такива хора не съществуват.
Половината тротоари са като терен за паркур, защото такива хора не съществуват.
99% от заведенията и магазините са недостъпни, защото такива хора не съществуват.
В обществените сгради, банки, болници – с минимални изключения – достъпността е толкова сложна, че човек предпочита да не съществува, отколкото да се опитва влезе някъде. Кога у нас ще се разбере, че различността не е бреме, а богатство? Че да не можеш да си вдигнеш крака над разбита плочка или високо стъпало е само въпрос на време? Че хубавото е хубаво за всички, и лошото е лошо за всички.
Мога да пусна повече от 100 снимки и видео клипове за 5 години опит с достъпността у нас. Но вие си го знаете отлично, нали? „В България е така“ не е обяснение или оправдание, а самообвинение.
