Програмата „Вояджър“ на НАСА продължава да е една от най-важните космически мисии, започвани от човечеството. Целта й е наистина голяма – излизането извън пределите на Слънчевата система и заснемането на всички планети отвъд Марс.
Програмата се състои от две сонди – „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“.
„Вояджър 1“ излита с две седмици след „Вояджър 2“. Той носи на борда си златна плоча, съдържаща снимки и звуци от Земята, инструкции за просвирване на плочата и указател за положението на Земята в галактиката. Целта на плочата е запазване за поколенията на част от земното наследство и достижения, както и като съобщение до извънземни цивилизации.
Съдържанието на плочата е подбрано от комитет с председател Карл Сейгън. Тя включва и песента „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска.
Сондата е изстреляна на 5 септември 1977 г. и към днешна дата все още функционира, макар и с намалени възможности.
Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки произход, на разстояние от 23 милиарда километра. Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2025 г.
Преди 44 години сондата е на път към Юпитер и Сатурн. От НАСА обаче решават да обърнат камерите, правейки „снимка за спомен“, преди пътя към далечния Космос.
В един кадър са събрани Земята и Луната. Тогава още никой не знае как ще протече мисията и дали сондата ще успее да достигне целите си в Слънчевата система. Учените единствено мечтаят, че апаратът ще полети и отвъд този предел.
През 1979 година, благодарение на „Вояджър 1“ за пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто. Снимките са с висока разделителна способност и разкриват необикновения свят на луните на газовия гигант. Сондата открива „вулканичния ад“ на Йо.
През 1980 година „Вояджър 1“ прелита около Сатурн. Сондата заснема спътниците Титан, Рея, Енцелад и Мимас. Направена е и бележитата снимка „Бледа синя точка“ на Земята.
НАСА решава да промени траекторията на мисията, за да може да бъде проучена атмосферата на Титан. Жертвано е посещение около Плутон, за да може да се направят изследвания на може би най-странната луна в Слънчевата система.
Това е единствената луна с атмосфера, а плътността и е два път по-голяма от земната. Титан е единствения обект, освен Земята, с реки и езера на повърхността си. Те обаче са от течен метан. На Титан има море, което е 4 пъти по-голямо от България.
След справянето си със тази задача „Вояджър 1“ се отправя към откритото космическо пространство.
След 300 години сондата ще навлезе в облака на Оорт. Това пътешествие ще отнеме 30 000 години. Ако апаратът има късмета да не се блъсне в някой леден къс, то след още 10 000 години ще се доближи на около 1 светлинна година до червеното джудже Глизе 445. Учените обаче споделят, че около звездата не са открити планети, а тя излъчва силни гама лъчи, което я прави негодно за живот.
Трудно е да се направят изчисления за това как ще изглежда траекторията на сондата „Вояджър 1“ след 40 000. Много е вероятно апаратът така и да не успее да достигне до друга звезда. Не се знае и дали човечеството все още ще съществува след 40 000 години.
Източник: Информационна агенция „КРОСС“
