Измина един месец, в който правих познати за мен неща – организация на обществени събития и срещи с хора. Както и досега, срещайки хората, виждах и получавах от тях много… Разликата беше, че излизахме пред тях с официалната заявка, че искаме да сме част от управлението на община Разлог.

Хората искаха да чуят от мен и екипът ми как техният утрешен ден ще бъде осмислен. Споделиха ни битови и социални проблеми, които в 21 – ви век е немислимо да съществуват. Споделиха ни за страхове и зависимости, които ги задушват.

Но споделиха и радости и надежди. Радост, че срещат в „предизборни времена“ хора, които с открити чела застават пред тях и гледайки ги в очите, спокойно им дават отговори. Надежда, че има хора като тях, които вярват в справедливостта и равнопоставеността и дават решения на привидно обикновени, но пуснали дълбоки корени злободневни проблеми, „дъвкани от години“!

Аз и екипът ми бяхме при хората, не за да си правим снимки. Нашите срещи бяха запомнящи се моменти на споделяне, откровения, гняв и усмивки. И не че не заслужаваха да бъдат запечатани в снимки, просто снимките не са решение на хорските тревоги и нужди. Делата са решени, всеки ден по малко, но да е свършено, една улица, но завършена, един човек в нужда, но обгрижен…

Два дни преди местния вот ние нямаме снимки с Вас за публикуване, но имаме още по-ясно очертана посока за следващите четири години.

Благодаря на всеки един, който дойде да ни чуе и ни даде възможността да погледнем нашия град и села през неговите очи.

Нашата посока е Вашата посока!

Нашият път е Вашият път!

Ние сме Вие! Ние сме #66