
Днес се навършват 41 години, откакто България загуби един от най-големите си учени – физика Георги Наджаков. Наричат го бащата на ксерокса, защото негово откритие променя завинаги класическата електрофотография, ксерографската и фотокопирната техника и прави революция в областта на безвакуумната телевизионна техника.
Георги Наджаков, който си отива от този свят на 24 февруари 1981 г., прави забележителното откритие, наречено “фотоелектретното състояние на веществата“. При едновременното въздействие и светлина върху фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава и протича деполяризационен ток.
- Великите българи! Иван (Джон) Ночев – авиоинженерът изпратил американците на Луната
- Великите българи! Асен Йорданов – създателят на първият български самолет и авиоконструктор на Боинг и Дъглас
- Великите българи! Петър Петров – човекът изобретил първия дигитален ръчен часовник
Веществата, при които това явление може да се наблюдава, Наджаков нарича фотоелектрети. Той казва, че открива това състояние на веществото в София през 1937 г. Разполагал е с примитивна апаратура. “Можеш да имаш скъпи уреди“ – казва той. “Но нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.“ Откритието му променя начина на извършване на снимки от космически спътници, които се предават директно по електромагнитен път.
Кой е Георги Наджаков?
Откривател на фотоелектретно състояние на веществата (юни 1937). Член на БАН (1945), чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1958). Член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките (1940). Народен деятел на науките (1963). Член на Американската асоциация за напредък на науката (1965).
Основател и пръв директор на Физическия институт при БАН (1947 – 1958). Ректор на Софийския университет (1947-1958). Декан на Физико-математическия факултет (1939-40, 1943-47). Подпредседател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (1956-69).
Пълномощен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, ССР. Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (1977). Член на Пъгоушкото движение на учените за мир и международно разбирателство (1957).