Ideritis elica Aneva, Zhelev & Bonchev е новият вид, който е открит и описан от доц. Ина Анева (научен секретар на направление Биоразнообразие, биоресурси и екология и изследовател в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН), проф. Петър Желев (Лесотехнически университет) и гл. ас. д-р Георги Бончев (Институт по физиология на растенията и генетика, БАН).
Sideritis elica (Родопска елика) се отличава морфологично от известния Мурсалски чай (Sideritis scardica), а разликите са потвърдени на молекулно ниво чрез прилагането на генетични анализи. Най-съществените морфологични характеристики, които отличават новия вид са свързани с начина на разклоняване на стъблото, широчината и дължината на първите три листни двойки, дължината на връхчето на присъцветника и високата интензивност на овласяване. Видът е част от секция Empedoclia на род Sideritis, която е сложна в таксономично отношение група, включваща 47 вида, разпространени в Източното Средиземноморие. Филогенетичният анализ показва ясни разлики между изследваните таксони и 6.8% генетична дивергенция между тях.
Sideritis elica расте в Биосферен резерват Червената стена, Западни Родопи. Популацията има ниска численост, което налага предприемането на мерки за опазването на вида в природата. Находището обхваща горната част на скалист склон, който в заравнената билна част преминава в смесена гора от черен бор и воден габър.
За добре проучени във флористично отношение страни, каквато е България, откриването на нови видове растения е сравнително рядко събитие.
Видът е наречен в чест на майката на доц. Ина Анева – Елка, като признание за нейния ботанически ентусиазъм, подкрепа и вдъхновяваща помощ по време на всички проучвания.
