Български учени са разработили прибор за измерване на радиацията в орбита около Марс, който е част от международен спътник.
Българска разработка е и космическата оранжерия, която ще пресъздава специфичните условия на околната среда за отглеждане на растения в космически условия. Това стана ясно от съобщение на Министерството на иновациите и растежа, което информира за участието на министър Александър Пулев на заседанието на Съвета на министрите в Европейската космическа агенция, което се провежда в Париж, Франция.
България има над 50 години опит в космическите технологии и капацитет за развитието им, каза министърът на заседанието. „Перспективата е увеличение на българската вноска в Европейската космическа агенция“, каза още той.
Към момента световната космическа икономика се оценява на около 330 млрд. евро, а частните инвестиции на 12.2 млрд. евро. Европейската космическа агенция е инвестирала над 1 млрд. евро в иновации, които да се приложат в европейската космическа индустрия в периода 2018-2021. По програмата на ЕКА за „Разширено изследване на телекомуникационните системи“ са отворени най-малко 17 700 работни места. За следващото десетилетие се очаква пазарът на приложения за наблюдение на Земята да удвои приходите си от приблизително 2,8 млрд. евро до над 5,5 млрд. евро.
Повече от 40 български космически проекта по програмата на ЕКА са получили над 7 млн. евро.
