Бизнесът остро разкритикува мерките на „Прогресивна България“ за овладяване на цените, като предупреди за правна несигурност, нова административна тежест и недопустима държавна намеса в ценообразуването. Въпреки критиките двата законопроекта за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите получиха широка подкрепа на първо четене в бюджетната комисия.
Предложенията на ПБ са насочени основно към цените на храните и практиките на големите търговски вериги. Те предвиждат повече правомощия за Комисията за защита на конкуренцията при проверки за „прекомерно високи цени“, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и по-високи санкции от Комисията за защита на потребителите при „икономически необосновано“ повишение на цените.
Въвежда се и понятието „справедливи цени“. Идеята е Министерството на икономиката ежедневно да определя нива за продукти от потребителската кошница, а при сериозни отклонения да започват проверки. Наблюдението на цените трябва да продължи до август 2027 г.
„Очаквахме от новата власт да осигури по-голяма предвидимост за бизнеса, а виждаме, че наред със законовите промени се предвиждат няколко допълнителни наредби и методики за определяне на цени, които ще излизат в различна последователност по-нататък през годината. Това предизвиква огромна правна несигурност за бизнеса, който иска коректно да спазва законите“, посочи Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК.
Работодателските организации се противопоставиха на драстичното завишаване на санкциите и на новите задължения фирмите ежедневно да подават информация за цени и условия по търговски договори. Според тях това ще натовари бизнеса и може да доведе до ново поскъпване.
„В крайна сметка ефектът от тези нови задължения на фирмите ще е повишение на цените, защото те ще калкулират рисковете, включително и от бъдещи нормативни уредби, както се случи преди приемането на Закона за въвеждане на еврото миналата година“, каза Попдончев
От БТПП критикуваха идеята фирмите да доказват липсата на нелоялна търговска практика, когато КЗК има съмнения за такава. Организацията възрази и срещу предоставянето на чувствителна търговска информация за публикуване в публични регистри.
„Няма такова нещо в правото – да доказваш отрицателен факт. Доказва се наличие на нещо, а не неговата липса“, посочи Васил Тодоров, зам.-председател на БТПП.
Остри критики отправиха и от сдружение „Храни и напитки“, откъдето предупредиха, че ежедневното подаване на данни за всеки продукт ще бъде сериозна административна тежест за производителите, особено за фирмите с голяма номенклатура.
„Имахме опасения, но това, което видяхме, ни стресна“, каза Яна Стратиева, изп. директор на сдружение „Храни и напитки“.
„Това е страхотна административна тежест, която ще направи точно обратното на целите на мерките – ще оскъпи нашето производство, особено на фирмите с огромна номенклатура“, каза Стратиева.
Бизнесът е обезпокоен и от новите понятия в законопроектите — „икономически необосновани“, „справедливи“ и „прекомерно високи“ цени. Според работодателите неясните дефиниции могат да създадат хаос за производители и търговци.
От Сдружението за модерна търговия заявиха, че предложенията на новата власт не са просто законови поправки, а нов режим на наблюдение и контрол на цените.
„Надхвърляте традиционното конкурентно право на ЕС и философията на пазарната икономика“, заяви Николай Вълканов.
Според него промените могат да се превърнат във фактически таван на цените за големите компании, а разширеният списък с нелоялни практики оставя широко поле за тълкуване.
„Достатъчно е 3-4 големи фирми да предлагат хомогенни стоки, за да бъдат тълкувани като „съгласувано господстващо положение“ и да бъдат обвинени в прекомерно високи цени, които регулаторът КЗК сам ще определя дали са прекомерни“, посочи Вълканов.
Въпреки възраженията законопроектите бяха приети на първо четене в бюджетната комисия. Единствено „Продължаваме промяната“ гласува против, а „Демократична България“ се въздържа. От ДБ се противопоставиха на идеята за междуведомствено звено за контрол на цените към Министерския съвет, което според Мартин Димитров напомня за някогашния Комитет за цените.
Вицепремиерът Александър Пулев защити предложението с аргумента, че такова звено е необходимо за координация между институциите в борбата с инфлацията. В него се предвижда да участват представители на министерствата на финансите, икономиката и земеделието, както и НАП, КЗК и КЗП.
„С изключение на разширяването на обхвата на забранените нелоялни търговски практики, всичко друго в двата законопроекта е вредно за българската икономика и отваря широки възможности за злоупотреби и рекет върху бизнеса“, заяви Асен Василев от „Продължаваме промяната“.
ГЕРБ подкрепи мерките на първо четене, но с резерви. Владислав Горанов предупреди, че бързото приемане на законите може да създаде проблеми, ако наредбите за прилагането им се забавят и ако новите правила затруднят достъпа на българските производители до пазара.
От „Прогресивна България“ Явор Гечев и Константин Проданов обявиха, че в четвъртък в Министерския съвет ще се проведе широко обсъждане на мерките за овладяване на цените с представители на различни браншови организации.
