Ан Хатауей е американска актриса, позната най-вече с ролята си във филма „Дневниците на една принцеса“. След този свой образ тя се превръща в пример за младите момичета – титла, която не се носи леко, особено когато актрисата израства от тази своя персона и се превръща в професионална актриса, готова за по-сериозни роли.
Ан е родена на 12 ноември 1982 година в Ню Йорк, САЩ и е второ дете в семейството от общо три. Когато е на шест, тя и семейството ѝ се местят в Милбърн, Ню Джърси, където израства. Завършва в местната гимназия и учи в Академията за театрално изкуство.
Любовта ѝ към сцената и актьорското майсторство се ражда, когато вижда майка си да играе в театрална постановка по „Клетниците“ на Виктор Юго. Родителите ѝ не са съгласни да тръгва по този път, въпреки че майка ѝ е бивша актриса. Това, което не са предполагали е светлото бъдеще, очакващо дъщеря им именно в тази индустрия.
Ан дебютира в киното през 2001 година във филма „Дневниците на една принцеса“ на Дисни, в главна роля. Героинята ѝ е сладка, симпатична, добра и леко непохватна. Тези ѝ качества карат публиката да хареса както нея, така и актрисата. Тя споделя, че се е наложило да прекъсне висшето си, за да участва в този филм, но не съжалява за него. Той я изстрелва към славата и дори е номинирана за наградите MTV в категория „Най-добър пробив в женска роля“. От друга страна вторият филм, в който участва същата година „The Other Side of Heaven“ получава негативни мнения.
Няколко години получава предимно „принцески“ роли в семейни филми, което известно време не я притеснява, защото ѝ харесва да влиза в обувките на тийнейджъри. Според нея този тип роли са за ограничено време докато актьорът не порасне и вече не изглежда странно да изиграе подобна роля. Хатауей се възползва максимално докато има тази възможност, а след това може да пристъпи към по- сериозните роли, които повече ще прилягат на възрастта ѝ.
Преходът към „по-сериозните“ ѝ роли е плавен. След заснемането на „Дневниците на принцесата 2: Кралски бъркотии“ Ан заявява, че вече е време да премине към следващия етап от своята кариера, за да избегне феноменът „typecasting“ – когато актьорът се свързва само с една роля или тип роли.
Първият ѝ подобен филм е „Brokeback Mountain“ (2005 г.), който спечелва няколко номинации за „Оскар“. Благодарение на него тя разбира какво иска от своята актьорска игра, а именно да разчувства и развлича хората до толкова, че да забравят собствения си живот.
Следващият ѝ успешен проект е „Дяволът носи Прада“ (2006 г.), където Хатауей отново влиза в ролята на „доброто момиче“ в тежката конкурентна среда. Получава добри отзиви, а самата актриса казва, че чрез този филм успява да разбере модната индустрия по-добре и уважението ѝ към нея се усилва. Споделя и че е била девети избор за тази роля като по този начин подканва хората никога да не се отказват от своите цели.
През 2009 година участва в биографичната драма „Becoming Jane“ по живота на писателката Джейн Остин. Негативни мнения получава повече за фалшивия си английски акцент, но като цяло изпълнението ѝ е достатъчно добро, за да се смята за успешно. Дори получава номинация в категория „Най-добра актриса“ на наградите Британски независими филми.
Гмурва се и в жанра фентъзи с ролята си на Бялата кралица във филмовата адаптация на Тим Бъртън на „Алиса в страната на чудесата“ (2010 г.) и „Алиса в огледалния свят“ (2016 г.), а през 2010 година излиза и романтичната комедия „Любов и други наркотици“. През 2012 се снима в „Черният рицар: Възраждане“, последния филм от трилогията на Кристофър Нолан за Батман като Жената котка. За Ан това е една от физически най-сложните роли, защото изисква повече физически тренировки и уроци по бойни изкуства.
През 2012 година достига и най-голямото си постижение в зрелите си роли, а именно тази на Фатин във филмовата адаптация на „Клетниците“. За нея получава няколко награди, сред които Оскар, Златен глобус и БАФТА. На това може да се погледне като ирония на съдбата, тъй като майка ѝ години по-рано изиграва същата роля, но в театъра.
Останалите проекти на Хатауей след „Клетниците“ и „Интерстелар“ (2014 г.) не са толкова успешни или поне не толкова разпознаваеми. Това, обаче, не променя факта, че актрисата работи отдадено за всяка своя роля и това често я отличава измежду други утвърдили се звезди в Холивуд. Подлага тялото си на необходимите проблеми като това да свали 11 килограма за ролята си в „Клетниците“, да се учи на бойни изкуства, да язди кон и да си създаде английски акцент. Отделно от това винаги изучава подробно всеки свой персонаж и съответните му проблеми, за да знае как да изпълни своята задача по начин, който да е напълно автентичен и емоционален. Старанието ѝ не остава незабелязано от критиците и публиката, чрез чиито мнения успява да се утвърди в тежката и конкурентна индустрия, която е Холивуд.
Освен с актьорско майсторство Хатауей се занимава и с активизъм. Прекарва седмица в Никарагуа, за да ваксинира деца срещу хепатит А и пътува до много други държави, за да помогне с борбата за правата на жените, както и тяхното образование. Подкрепя еднополовите бракове, както и равенството между мъже и жени.
Нейна отличителна черта винаги е била широката и сияйна усмивка, която ѝ придава излъчването на младо момиче, което винаги се опитва да види позитивното в живота. Независимо дали е в телевизионно студио, на екран или на някое събитие, усмивката ѝ винаги е на лицето ѝ и очарова околните. От друга страна, дълго време зад тази усмивка се крие неуверено момиче, страдащо от депресия и тревожност. Ан преживява няколко подобни етапа в живота си като най-лошият е през юношеските ѝ години. Някои хора я смятат за твърде бъбрива и досадна, но по този повод тя отговаря, че дълго време е чувствала притеснение пред телевизионните камери, но все пак го е преодоляла. Списанията „FHM“, „People“, „Maxim“, „Empire“ и „Entertainment Weekly“ включват Ан в класации за най-сексапилните жени, но тя не е съгласна с тези определения, твърдейки, че нейния образ е на „добро момиче“ без никакъв сексапил.
Ан Хатауей не е само „добрата принцеса“ на Холивуд. Тя е палитра от емоции, която не може да се постави в рамка. Нейната отдаденост е това, с което си пробива път към върха, а усмивката ѝ – вечният слънчев лъч сред многото изкуствени светлини на Холивуд.
