Горещи новини

Английската анархия през ХІІ век и изгревът на Плантагенетите

| 20:50

През 1066 г. херцогът на Нормандия Вилхелм слиза на английския бряг, разбива англосаксонската армия и е провъзгласен за новия крал на страната. След норманското завладяване в Англия се формира централизирана държава, чиито основни черти са класическият феодализъм и военно-феодалната система. Тези характеристики се затвърдили още повече при сина на Вилхелм Завоевателя, Хенри I (упр. 1100-1135). При него кралската власт станала практически неограничена.



Главният проблем на Хенри била ситуацията с наследяването на трона. Той бил голям женкар, имал много синове, но почти всички от тях се смятали за незаконородени (според различни оценки, любовниците му родили до 25 момчета). Единственият общопризнат наследник на баща си, Вилхелм, умрял трагично през 1120 г. – принцът се удавил при корабокрушение в Ламанша, след което в Англия се разразила династична криза.

 Най-напред Хенри I приближил към трона своя племенник Стефан (син на сестра му Адел). След това, през 1125 г., в Лондон се завърнала дъщерята на краля Матилда, чийто съпруг, императорът на Свещената Римска империя Хенри V (1086-1125), бил починал. Нейните привържениците дори продължавали да наричат ​​Матилда императрица Мод. Кралят признал дъщеря си за своя наследница, а след него и аристокрацията положила клетва за вярност към нея.

Постепенно обаче Матилда загубила голяма част от тази подкрепа. Първо, тя се омъжила за Анжуйския граф Жофроа (Готфрид) Плантагенет. В Англия висшите благородници били предимно нормани. Те възприели с неприязън сватбата с Жофроа, когото смятали за враг; не ги зарадвала и новината за раждането в този брак на кралски внук, също Хенри. Второ, Матилда била известна със своя труден характер: характерните й черти били надменност и високомерие.

През 1135 г. Хенри I умрял и сътресенията започнали веднага. Племенникът на краля, Стефан, пристигнал в Англия от френските си владения и заявил правата си върху короната – макар да бил обещал на покойния си вуйчо да не пречи на Матилда и сина й Хенри. Стефан дори намерил вратичка, чрез която да оправдае нарушаването на клетвата си. Въпросът бил, че съпругата на Хенри I и майка на Матилда, която също се наричала Матилда, преди женитбата си била дала обет да стане монахиня. След като се оженил за нея, кралят се отнасял към обета като към формалност, и тогава никой от съветниците не смеел да му противоречи. Сега и Хенри I, и съпругата му били мъртви – а прагматичният Стефан с радост започнал да рови в миналото. Монашеският обет, според неговото тълкуване, направил новата кралица Матилда и нейния син Хенрих Плантагенет незаконородени.

Стефан се обърнал към папа Инокентий II, който го признал за крал. Нещо повече, новият монарх бил приет с удоволствие както от поданиците, така и от феодалите, които не искали да се подчиняват на анжуйците от обкръжението на Матилда – заклети врагове на норманите още от времето, когато те били във Франция. Стефан завладял хазната, спокойно се коронясал, а брат му – епископ на Уинчестър, осигурил подкрепата на папата в Рим. През цялото това време Матилда се намирала във Франция.

Първоначално всички харесвали Стефан, който обаче също допуснал грешки. Той довел със себе си армия от фламандски наемници. За да успокои англо-норманските аристократи и да ги принуди да затворят очи за нарушената клетва за вярност към Матилда, новият владетел предоставил на феодалите харта с всякакви привилегии. Бароните получили право да съдят, да секат монети, да събират данъци, да строят замъци. Само за няколко години в Англия се появили повече от хиляда укрепени замъка, които се превърнали в крепости на нестабилността и своеволието. Феодалите, които получили власт на своя територия, се разделили на два лагера. Някои подкрепяли Стефан, други – Матилда, въпреки, че в действителност всеки се ръководел само от лични интереси и заставал на онази страна, която му гарантирала повече облаги и власт. Така започнала пълномащабна гражданска война.

През 1139 г. Матилда пристигнала в Англия. Стефан я затворил под стража, но веднага допуснал втора голяма грешка: направил благороден жест и под честна дума я освободил. Матилда тутакси избягала при графа на Глостър, Робърт – неин полубрат, един от извънбрачните синове на Хенри I. Робърт станал главната фигура в метежа. Някои от феодалите открито се присъединили към фракцията срещу Стефан, други барони просто се биели помежду си, като пълнели джобовете си и увеличавали собствените си владения. Матилда в това време получила още един важен съюзник – своя вуйчо, шотландския крал Давид.

През 1141 г., след поражение в една от битките, Стефан бил пленен. Матилда не повторила неговата грешка и не го освободилаТя влязла в Лондон и нейните поддръжници я обявили за кралица. Но верните на Стефан лондончани се разбунтували и кралицата била принудена да бяга от столицата. Междувременно, една вярна на Стефан армия обсадила Уинчестър и пленила Робърт Глостърски.

Ситуацията била разрешена чрез размяната на двамата ключови пленника – но след освобождаването на Стефан и Робърт гражданската война станала още по-ожесточена и безсмислена. Страната се разделила по следния начин: западът бил за Матилда, югоизтокът подкрепял Стефан. Феодалите разграбвали взаимно именията един на друг, опустошавали стопанствата, обливали Англия в кръв.

През 1147 г. Робърт Глостърски умрял, а две години по-късно Матилда просто махнала с ръка, зарязала Англия и се завърнала при съпруга си Жофроа, който междувременно бил присъединил Нормандия към своите френски владения. Така Стефан останал без Нормандия, но запазил Англия. Въпреки това, той си останал слаб крал, феодалите не се съобразявали с него и продължавали да искат нови привилегии. И все пак изглеждало, че конфликтът между Матилда и Стефан е приключил.

Тази илюзия се разрушила, когато пораснал Хенри Плантагенет. Младият мъж, който наследил от баща си Жофроа значителна част от Франция, заявил правата си върху английския престол и през 1153 г. извършил десант с армия на острова. Стефан се съпротивлявал кратко. Последната капка в горчивата чаша за него била внезапната смърт на сина му и наследник Евстахий (Юстас). Противниците се договорили: Стефан ще остане крал, но негов наследник ще бъде Хенри.

По това време монархът вече бил на около 60 години – впечатляваща възраст за Средновековието. Той починал само няколко месеца по-късно. Както било договорено, Хенри II станал крал, полагайки началото на династията Плантагенет.

Благодарение на наследството и успешния си брак с прочутата Елеонора Аквитанска, младият мъж установил властта си не само над Англия, но и над северната, западната и югозападната част на Франция. Неговите владения се простирали от границата с Шотландия на север чак до Пиренеите на юг.

Той намалил привилегиите на феодалите, които лекомисленият Стефан раздавал наляво-надясно, и започнал усилена политика на централизация на държавата. Плантагенетите останали в историята като една от най-забележителните английски кралски династии.

Източник: iskamdaznam.com

Последвайте ни:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Всички коментари, мнения и твърдения принадлежат на техните автори. Блогът не носи отговорност за преки или косвени вреди от тези коментари, мнения и твърдения.
error: Content is protected !!