Само преди дни Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с право се похвали с влизането си в първите 5,2 процента на най-добрите висши училища в света. Това безспорно е огромен повод за гордост на национално ниво. Зад блясъка на международните класации обаче се крие една далеч по-мрачна и финансово болезнена реалност за българските семейства. Докато Алма матер бележи академични върхове, цената за получаване на заветната диплома тихомълком се превърна в непосилна бариера за хиляди таланти, чиито родители просто не печелят по „европейски“ стандарти.
Кой може да си го позволи?
Абсурдът в българското висше образование лъсна с пълна сила след драстичните скокове в таксите за платена форма на обучение в СУ. Въпреки че държавата направи спешни законови промени за намаляване на тавана им, сумите остават стряскащи и напълно откъснати от родната икономическа реалност. Таксите за най-желаните и скъпи специалности изглеждат така, сякаш кандидат-студентите се записват в Оксфорд, а не в София.
Бъдещите химици например трябва да заделят шокиращите 10 212 лева на година за обучение срещу заплащане. Цените са в лева, защото все още в сайта на университета са качени таблици, в които таксите са в български лев. Ситуацията при физиците не е по-различна, като там сумата възлиза на 9 608 лева годишно. Завършването на престижната специалност „Медицина“ изисква годишна такса от 9 327 лева, а „Фармация“ коства 7 858 лева за два семестъра. Дори математиците, които са гръбнакът на бъдещия технологичен сектор, трябва да плащат по 6 963 лева на година.
Нека погледнем истината в очите. Кое средностатистическо българско семейство извън столицата може да отдели чисти 10 000 лева само за годишна такса? Към това трябва да се добавят разходите за квартира, храна, учебници и лични нужди в София. Чистата математика показва, че висшето образование в СУ се превръща в елитарен клуб за богати, а не в ковачница на кадри въз основа на интелектуален капацитет.
Образованието е право, а не бизнес
Сегашната ценова политика на университета обрича на изолация най-умните деца на България, които нямат късмета да са родени в заможни семейства. Това е тежък удар върху социалната мобилност. СУ е държавен университет, издържан от данъкоплатците, а не частна корпорация, която гони максимална печалба от премиум услуги. Неприемливо е висше училище с подобна обществена мисия да поставя финансови капани на собствените си граждани.
Ръководството на Алма матер и Министерството на образованието трябва незабавно да преразгледат тези тарифи и да ги свалят до нива, съобразени с реалната средна заплата в страната. Алтернативата е плашеща. Студентите масово ще предпочитат да емигрират в държави от Западна Европа, където висшето образование в много топ университети е напълно безплатно или с минимални семестриални такси.
Ако Софийският университет иска да запази престижното си място в световните класации, той трябва да разбере, че най-големият му капитал са умните български деца. Те обаче не могат да бъдат купени с кредити и финансово заробване на родителите им. Време е за радикално свиване на таксите, преди Алма матер да е останала празна, но пък с красиво класиране в международните таблици.
